Това ще бъде един крайно негативен, недемократичен и призоваващ към бунт и въстание текст.

Създаваме го въпреки твърдото убеждение, че свободата и плурализмът са святи и трябва да бъдат отстоявани.

Публикуваме го, независимо че вярваме в силата, логиката и правотата на демократичното мислене и говорене.

Това обаче е нашият бунт срещу първите две седмици на всеки пореден месец февруари.

Седмици, заливащи ни с розови балончета, пухкави мечета и плюшени зайчета, червени, пурпурни и всякакви там сърчица и прочие.

Един потоп от безсмислени символи и атрибути, имащ своя апогей на така наречения ден на влюбените, в който разни „валентинки" и „валентинчовци", лигавейки се, правят опити да си докажат и покажат нещо.
Може би, защото през останалите 364 дни това им е забранено?!

Готови сме да понесем всякакви хули, обиди и упреци (сефте!!), но смятаме, че сме в дълг към здравия разум и нормалното мислене, към някаква смислена естетика, органично несъвместима с розово-червено-пурпурния кич на 14-и.

Кич, нямащ нищо общо с любовта и нейните влюбени, кич, прогласяващ за пореден път победата и доминирането на индустрията.

Тръгваме от бедния отец Валентин, който рискувайки живота си събира обичащите се млади двойки (поредната здрава клетка на обществото), за да стигнем до могъщите търговски вериги, заливащи ни с розово-червената истерия.

Далеч сме от мисълта да отричаме нещо, или да налагаме своето мнение - не бихме могли, а и не е нужно.

Все пак, толкова елементарно е - всеки ден може да е 14-и февруари и е напълно излишно, чрез купища безсмислени предметчета, да показваш и доказваш нещо на някого.

Иначе, ако някой иска да почете Свети Валентин - просто може да запали свещ в най-близкия храм.

Ние пък (убеден съм, че говоря от името на болшинството хора в News-а), ще викнем - жив да си, Свети Трифоне, а покрай теб гроздето и земеделците, кръчмите и кръчмарите, виното и пълните чаши.

И ще пием по едно.