Текст, продиктуван не от някаква публицистична муза, а по-скоро от черната емоция, завладяла всички ни след трагедията в столичната дискотека.
(Само ако знаехме какви абсурди щеше да ни донесе съдебната сага на делото по случая, както и още по-абсурдните и жалки присъди...)
Та, въпросният текст завършваше с - „Отново хаосът, за който бяхме забравили в очакване на идващите светли празници, ни напомня, че за нас отърване от него - няма. Орисия."
Умереният оптимист може да напише тези думи, но все пак с тайната надежда, че от „орисията" има отърване. Дали...
Седем години по-късно (влезли в НАТО, станали членове на ЕС, няколко пъти обявили, че с прехода било свършено и т.н.) какво заварваме - студентски протести и незаконни дискотеки в Студентски град, бълващи мутризирани тийнейджъри, биещи и убиващи „всичко по пътя си".
Нощни заведения пълни с малолетни, посрещнати без притеснения от собственици - спокойни, че информатори навреме ще ги уведомят за идващата полицейска проверка.
Магазинчета, капанчета и павильончета, продаващи свободно пиене на невръстни - само на метри от училищата им.
Поколение, станало свидетел на чалгарското аутодафе над „Мечо Пух", „Пипи Дългото чорапче", „Островът на съкровищата" и всичко подобно, което се сетите.
Държавни мъже и жени, създаващи закони, но не и условия те да бъдат спазвани.
И затова, с риск да се повторя, ще напиша - „Отново хаосът, за който бяхме забравили в очакване на идващите светли празници, ни напомня, че за нас отърване от него - няма. САМООРИСИЯ."



























































Коментари 6