За съжаление, само Господ е българин. А как ни трябваше сега и един Юда....

Особено след изключително енигматичния Управителен съвет на волейболната ни централа, чиито окончателни умотворения биха изненадали и най-големия скептик по отношение на нивото на демократичност в държавата ни.

Спортните ни медии "широко" отразиха 30-секундния брифинг след 4-часовото заседание и констатациите - "представянето в Пекин е добро, ръководството е реагирало адекватно, случай "Пламен Константинов" няма...".

Следва ставане и излизане от залата от страна на волейболните ни деятели.

А, и друго - както и в Пекин, те оставиха капитана Константинов сам - пред камери и микрофони... да се оправя.

А как ни трябваше един Юда... Да излезе и посочи - той е (респективно те са).
За сребърници ли, за слава ли, за истината ли, но трябваше да има един...

Защото след него най-вероятно щеше да дойде някакво пречистване и изчистване.

А видя се от Пекин, че за чистене има много - и деятели от федерации, и ръководство, че и родните "допинг ченгета", които най-вероятно са в дъното на уникалната каша, провалила олимпиадата на волейболистите ни.

Мотивът за споменатите по-горе "революционни решения" на УС-то на волейболната ни централа - в името на волейбола - е смешен.

Той много наподобява на култовите, но малко поизтъркани - в името на членството ни в НАТО, в името на евробъдещето ни, в името на....

И щяхме много да се смеем, ако случващото се не беше за плач.

Ако истината не витаеше във въздуха, но пренебрегната с едно фамозно щраусово пъхане на главата в пясъка.

Защото за пореден (уви, не и за последен) път оставаме с пръст в уста пред очакването си да чуем "само истината, цялата истина"...

Явно догмата "Вина има, виновни няма" е философия на поведение за всички ръководители и ръководства в страната ни.

Това е.