В началото на лятото се заговори за ремонти - мащабни и с амбиция за перспективност. И ако единият беше с национална значимост, а именно прословутият "ремонт" на кабинета "Борисов 3", с който премиерът опита да запази стабилността в управлението с четири министерски оставки и една рокада, то другият засягаше значително по-ограничен кръг от граждани, но отново разбуни духовете и придоби обществен отзвук.

На прага на лятото от "Топлофикация София" обявиха, че заради подмяна на магистрален водопровод топлоподаването към четири столични квартала - "Студентски град", "Витоша", "Малинова долина" и "Дървеница", ще бъде преустановено в продължение на два месеца - от 15 юни до 15 август.

Първоначално предвиденият срок обаче срещна яростна съпротива от страна на живущите в "късметлийските" квартали, които недоумяваха как в условия на епидемична обстановка и при непрекъснатите апели за поддържане на висока лична хигиена и редовно миене на ръце ще бъдат лишени от топла вода за 60 дни.

Най-активни в своето недоволство бяха студентите, които заплашиха с протести и отвоюваха от "Топлофикация" отлагането на ремонта с месец, както и уверението, че срокът за извършване на реконструкцията ще бъде съкратен с 20 дни.

С успокоението, че "хубавите неща стават бавно", на жителите на кв. "Дървеница" не им остана друго, освен да разчитат, че "Топлофикация София" ще спази обещаните срокове и ще извърши ремонта качествено за трайното разрешаване на проблема с авариите. Впрочем, това е добре познатата пословица, с която българинът има навика да оправдава и неуредиците в държавата, както и да подхранва надеждата си, че рано или късно "ремонтите" във властта ще постигнат дългоочаквания резултат. С течение на времето обаче тази илюзия угасва, а оптимизмът или преминава в хронична примиреност и равнодушие, или се преобразява в тлеещо недоволство, което, подобно на бомба с часовников механизъм, е готово да избухне и при на пръв поглед маловажни събития.

Така и с надеждата, че "Топлофикация" ще свърши работата си съвестно и в срок, жителите на кв. "Дървеница" стоически преглъщаха факта, че заради ремонтните дейности зелени площи в междублоковите пространства се унищожават, разбиват се прясно асфалтирани улици и наскоро подменени тротоари, до магазина и аптеката се стига само с троен скок, а цялостният облик на квартала все повече започва да напомня на злочестия Бейрут. Изразът "... като Бейрут", влязъл в езика ни през 80-те години на миналия век след гражданската война там, отново стана актуален това лято, след опустошителната експлозия през август.

След "Топлофикация" Дървеница ми е... като Бейрут.

Дните обаче минаваха, обявеният краен срок наближаваше, а зейналите по улиците ями по нищо не подсказваха, че скоро в домовете на хората отново ще потече топла вода. Очаквано гражданите потърсиха сметка за случващото се от "Топлофикация" и тогава се започна с оправданията и шикалкавенето, а конкретна крайна дата на ремонта така и не беше дадена. Предвид приключващото лято и перспективата да посрещнат и есенното застудяване без топлоподаване, живущите в кв. "Дървеница" се обърнаха към омбудсмана Диана Ковачева и кметът на СО - район "Студентски" Петко Горанов, допускайки, че топлофикационното дружество ще даде ясен отговор поне на тях.

Междувременно освен очакванията ремонтните дейности да приключат до края на август, бяха попарени и надеждите за качествена подмяна на водопровода - редица граждани сигнализираха, че предпазните панели за тръбите, свалени по време на ремонта, така и не са били поставени обратно при запълването на изкопните ями. Може само да гадаем дали това е решение на "Топлофикация", така че сроковете да бъдат допълнително съкратени в опит за потушаване на недоволството на жителите, дали по първоначален проект е било предвидено въпросните панели тихомълком "да изчезнат", или просто е резултат от липса на ефективен контрол върху дейността на фирмата изпълнител. Каквато и да е причината обаче, логичният въпрос, който възникна сред хората, е кога ще се случи първата авария и как тя ще бъде отстранена при липсата на тези панели (Впрочем, много скоро те получиха отговор на опасенията си).

В началото на септември все пак настъпи дългоочакваният момент за гражданите - част от кв. "Дървеница" отново се сдоби с топла вода. Най-накрая беше получена и ориентировъчна дата за възстановяване на топлоподаването и в останалите блокове, така че към средата на октомври на теория всички в "Дървеница" са горди ползватели на това обществено благо. Обликът на квартала като след бомбардировка или експлозия обаче не само че не се подобри, но придоби още по-злощастен вид с началото на първите есенни дъждове и потичането на реки от кал върху така или иначе неасфалтираните все още улици. Това доведе до протест, петиции, колективни жалби до омбудсмана, заплахи с блокади на булеварди. До момента обаче единственото развитие по въпроса е, че по-малко от месец след възстановяването на топлата вода мрачните прогнози на хората се сбъднаха и започнаха да стават аварии, които отново прекъсваха топлоподаването в различни части на квартала. И това продължава досега.

В заключение може да обобщим, че борбата на жителите на кв. "Дървеница" срещу недомислиците на "Топлофикация София" все повече се превръща в огледален образ на антиправителствените протести - въпреки че и двете имат ясна цел и продължиха цяло лято в опит тя да бъде постигната, най-общо казано ситуацията е: "Кучетата си лаят, керванът си върви". Нима обаче и в двата случая разочарованието и неудовлетвореността на хората не са оправдани?

Когато се прави заявка за мащабен ремонт - пък било то на магистрален водопровод, правителство или цяла държава, най-логичното е да очакваме, че след него дефектите ще бъдат отстранени, ефективността ще се повиши, а рискът от последващи "аварии" ще бъде сведен до мининум. За съжаление обаче такива ремонти често се правят без ясен план и перспектива, с неглижиране на детайлите, пестене на усилия и прехвърляне на отговорността. Както е видно от случващото се в кв. "Дървеница" и в държавата, резултатът при подобен подход няма как да е друг освен разбити и разкаляни улици или съответно - политическа нестабилност и разгневено общество... като в Бейрут.

Може би е крайно време да се научим да ремонтираме като хората. Иначе ще продължаваме да газим в калта.