Може би е време за малко да оставим скептицизма и да се опитаме да бъдем поне умерени оптимисти.

Което значи, че трябва да приемем думите на либийския външен министър като нещо изключително, неслучило се досега - един вид подсказване (приятелско) на решението на задачата.

Май че за първи път официално – на голям форум, Либия ни казва – нямаме никакви претенции към затворените вече 7 години ваши сестри, обичаме българите и искаме да продължат да ни лекуват.

Това е от едната страна на везните.

От другата страна стратезите от Триполи слагат ясно формулираното искане – хуманитарна помощ – пари, лекарства и т.н. за лекуване на болните от СПИН.
Като въобще не става въпрос, че тази помощ трябва да бъде предоставена 100 процента от България.

За 5 минути външният министър на Либия споменава два пъти словосъчетанието “автоматично отпадане на присъдите”, както и един път намека - Либия и България имат споразумение за размяна на затворници.

Това е. Сега дипломацията ни е на ход – може би най-важният и стратегически, който може да предопредели изхода от кризата.

Трябва много внимателно да се обмисли какво да направим и за – по думите на министър Шалкам – родителите, чиито деца вече са починали.

Трябва много добре да бъде преценено дали да продължим с категоричното – “никакви пари, нашите са невинни”, или да се отвори друга страница с други възможности.

Най-важното, комай е, че топката трайно е прехвърлена в нашето поле, играта е сравнително спокойна и напълно подходяща добре да обработим паса си към отсрещния отбор.

С тази разлика (в контекста на използваната футболна терминология), че от паса зависи животът на петима българи – невинни, както вече обяви и либийската страна.

Прави са и тези разбира се, които с негодувание ще кажат - "ами щом са невинни да ги освободят, а не да изнудват за това или онова".

Оттук произтича и деликатността на ситуацията.
Защото да не забравяме, че петте българки се намират в Триполи - в либийски затвор с актуални смъртни присъди.

Вярно е, че 7 години са подложени на ужасно физическо и психологическо натоварване, което - вече за всички е ясно - че е несправедливо.
Вярно е, че е имало изтезания, с които са изтръгвани самопризнания.

Но е вярно и нещо друго - не бива да има още 7 такива години.
Ще бъде фатално.