Бившият социален министър Емилия Масларова "имаше честта" да бъде първият министър от кабинета Станишев с официално повдигнати обвинения от прокуратурата.

Явно магистратите са били доста ангажирани с тях, защото обвинителният акт засяга редица членове от Наказателния ни кодекс. В най-общи линии тя ще отговаря за длъжностно престъпление и за присвояване в особено големи размери.

Особено големите размери са "скромната" сума от над 11 милиона лева, връчени на Масларова в качеството й на министър и поверени й да ги управлява. Парите са били изразходвани за "златния" ремонт на социалния дом в Стара Загора. За сградата бяха дадени 18.8 млн. лв., като реално възстановителните дейностите възлизат на не повече от 7 милиона. Останалите 11 милиона са изчезнали незнайно къде.

С 50 000 лв. от тях можем да предполагаме, че ще се плати гаранцията на ексминистъра на труда и социалната политика. За похарчването на другите можем само да гадаем дали са били изразходвани за социални дейности, като например - нова прическа, ново палто, диамантени пръстени...

Все пак да изчакаме съдебния процес и да оставим съденето на съда.

Явно обаче обяснението за това къде са отишли тези, всеки ще признае - немалко пари, не се струва необходимо на ексминистър Масларова. Тя дори не пожела да каже и дума в своя защита, камо ли да се опита да даде разумно оправдание за повдигнатите й обвинения.

Напротив - съвсем спокойно напусна сградата на националното следствие през, забележете - главния вход. Сякаш по този начин предвидливо даде отговор на един бъдещ въпрос защо не е говорила пред журналистите - просто не са се засекли.
Неработещите в медиите обаче надали знаят, че всъщност често привлечените за обвиняеми си тръгват от сградата на НСлС през страничните входове, където обикновено журналистите ги причакват за въпроси.

Малко встрани от историята за златния ремонт и двете обвинения, един доста по-социален проблем заслужава нужното внимание. Преди дни стана ясно, че пациентите с глаукома, болестта на Паркинсон и остеопороза ще доплащат за лекарствата си. Причината - Комисията по позитивния лекарствен списък промени процентите, които здравната каса поема от стойността на медикаментите.

Обяснението - бюджетът на НЗОК за лекарства бе намален от 330 млн. лева на 320 млн. лева, а само през януари е направен преразход от 7 млн. лева. Така пациентите с посочените заболявания ще трябва да извадят пък от своя бюджет (най-вече пенсионерски) между 15 и 194 лв. Месечно.

На фона на средната пенсия в страната сумата от близо 200 лв. е някак си меко казано - нелепа. Лекарите обаче са категорични, че ако глаукомата не се лекува, прогресивното й развитие води до пълна слепота на двете очи.

Да се върнем на златния център за социални грижи, ремонтиран според различни твърдения, за сумата между 7 и 11 милиона лева. Всъщност няма никакво значение за колко - факт е, че тя е точно толкова и дори по-голяма от тази, необходима за един месец лечение на хиляди болни.

На фона на кризата и нарастващата безработица у нас, този център блести с квадратен метър за 2600 лева и табели за 35 000 лева. Блести меко казано - нелепо.

Дали определената за социален център сграда  няма да е малко по-социално ефективна, ако по някакъв начин бъде ангажирана в помощ на хилядите пациенти, оставени без лекарства?

Вариантите не са малко - от най-простия - да бъде продадена и с парите да се осигурят лекарства. Или пък част от нея да бъде отдавана под наем със същата цел.

Или просто нещо друго, което да бъде измислено от някой от по-висшите етажи на властта, с което поне частично да бъде оправдано това безумие.

Защото парите, които някои ги дават за фризьор, струват здравето на други. Разликата е, че вторите ги нямат.