Пускаме тези снимки и пишем тези редове с ясната мисъл, че нищо ново няма да ви покажем.

За съжаление това се е настанило трайно във всекидневието ни.
Толкова трайно ли обаче, че да го подминаваме като дупка в асфалта, или спящ бездомник в градинката?

Темата е ясна, говореното по нея безспирно - та чак досажда.
Едва ли не живеем с нагласата, че модерните ни времена вървят ръка за ръка с тази паралелна действителност.
Тя е като измерение от фантастичните романи, за което знаем, че съществува, но не го виждаме - не можем, или не искаме?

Доста символика има в тези кадри - сякаш крещи преходността на нещата - до скоро елитно заведение, събиращо снобария и суета, а сега свърталище на уж неотритнатите от обществото.

Съмняваме се - в центъра на София, в препълнената от хора градинка на НДК - настоящите обитатели на това място идват и си отиват невидени - точно като сенки от друго измерение, което сетивата ни не възприемат.

Но то е тук - в живота ни, и периодично някой от нас прескача в него - завинаги.

Затова ще го показваме и ще сочим към него.
Току виж, започнали да го забелязваме.