Явно главният прокурор – разбирано като симбиоза между личност и длъжност – ще изпълни приказната функция на камъчето, което според умопоговорката преобръща каруцата.

Мина доста време откакто министър Кунева каза на един брифинг, че реформата в съдебната ни система може да забави затварянето на предприсъединителната глава “Правосъдие”. Това заявление може да се окаже пророческо, защото Конституционният съд се отнесе безапелационно към промените в Закона за съдебната власт. А както се подразбира – най-вече към тези, които “връзват ръцете” на главния прокурор – камъчето в нашата история.

Опозицията побърза да внесе драматизъм, заявявайки, че съдебната реформа изостана с 500 дни – и тази категоричност е на фона на нашите желания бързо, бързо да приключим преговорите с ЕС по тази измъчена Правосъдна глава.

Трудно ще ни е, още повече, че министър Станков “хвърли бомбата” за референдум – щом политиците не можели да решат, тогава да оставим това на народа, казва юристът. Това е едно доста опасно заявление, щото в нашата страна политиците имат трудности с цял куп проблеми, та ако ще трябва всичките с референдум да се решават, то тогава имащите право на вот българи ще имат и нужда да излязат в платен отпуск, за да гласуват. От това пък ще пострада бюджетът – и въобще няма да има оправия.

Да не говорим, как на тези наши поредни караници гледат европейските ни приятели. Веднъж видяха как “умело се справихме” с общонационалния проблем АЕЦ, та дори и до вот на недоверие към правителството се стигна, сега ще гледат особено разпалената дискусия на тема – “що е туй имунитет на главен прокурор и има ли той почва у нас”, или нещо подобно.

Единственото хубаво нещо в цялата тази история е времето – остават броени дни до Коледните празници, когато всичко това ще може да се поуспокои, а после на сит от многото софри стомах, се мисли по леко!