И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе в 51-вото Народно събрание мотивирани искания за сваляне на имунитета на четирима депутати от "Възраждане" след ексцесиите на протеста пред сградата на ЕК в София
Той иска разрешение за привличане към наказателна отговорност на народните представители Никола Димитров, Славчо Крумов, Йордан Тодоров и Ивайло Чорбов, съобщиха от държавното обвинение.
Сарафов внесе и искане до Централната избирателна комисия (ЦИК) за сваляне на имунитета на кандидата на "Възраждане" за кмет на район столичния район "Оборище" Петър Ананиев.
Прави впечатление, че сред поисканите имунитети не е този на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов, въпреки големия брой изричани от него заплахи включително от трибуната на НС, които биха могли да бъдат квалифицирани по членове от НК.
Малко по-рано Софийската градска прокуратура отправи до и. ф. главен прокурор предложение да поиска имунитетите на петимата хулигани. В съобщението на СГП де пяха посочени с инициали. В него се отбелязва, че те се разследват по досъдебното производство за хулигански действия при ескалация на напрежението при протести в столицата на 22 февруари 2025 г. То се провежда под ръководството и надзора на СГП се провежда досъдебно производство поради данни за участие в разследваните действия на лица с имунитет.
Прокуратурата иска мярка за неотклонение "задържане под стража" за Ивайло Чорбов и Славчо Крумов, за което също е необходимо разрешение от НС, което е дадено по искане на главния прокурор. За останалите се предвижда "парична гаранция" в размер на 10 000 лева.
Предложенията за искане на петте имунитета са изготвени от наблюдаващи случая прокурори след проведено разследване и събиране на достатъчно доказателства, които дават основание за обосновано предположение, че петимата са съпричастни към извършването на престъпления по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК - за извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като хулиганството по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, а Ивайло Чорбов и с изключителен цинизъм. В хода на разследването са извършени огледи, проведени са разпити на множество свидетели, приобщени са записи от камери.
Никола Димитров, Ивайло Чорбов и Йордан Тодоров са оказали и съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, а за Тодоров хулиганството е продължавано престъпление, съставено от две отделни деяния (чл. 26, ал. 1 НК).
Никола Димитров и Йордан Тодоров са преминали през изградения от полицейските служители кордон за ограничаване на достъпа на протестиращите до сградата на Представителството на Европейската комисия в България и за възпрепятстване на действия заповреждането й. След като достигнал до вратата, Димитров отказал да се подчини на полицейското разпореждане да не доближава сградата и да се върне обратно зад кордона, проявил яростна агресия, като бутал и блъскал полицаи, а Тодоров показал картата си на народен представител, бутал и обиждал служителите на МВР, преодолял заграждение - полицейска лента, която била поставена, за да ограничи достъпа на граждани до сградата на Представителството.
Ивайло Чорбов пък хвърлял на яйца, пълни с червена боя, по полицейските служители и по сградата на ЕК, отказал да се подчини на полицейските разпореждания да преустанови тези свои действия и проявил, като бутал служителите на реда.
Петър Ананиев е обвинен за хвърляне на предмети по сградата, които извадил от носена от него черна раница. Освен това направил опит да преодолее полицейския кордон, бутал полицаите, запалил и хвърлял зпиротехнически изделия.
СГП отчита, че хулиганските действия на петимата са извършени на обществено място, по време на масово мероприятие с присъствието на голям брой граждани, като те грубо засягат личността на полицейски служители и представляват брутална демонстрация на неуважение към органите на властта. Поради това извършеното от хулиханите е квалифицирано като отличаващо се с изключителна дързост, а за Чорбов - и с изключителен цинизъм, тъй като действията му били особено нагли и безсрамни, грубо нарушаващи обществените нравствени принципи.
За Ивайло Чорбов са събрани достатъчно доказателства за още две престъпления - за унищожаване на полицейски униформи чрез хвърляне на яйца с червена боя, която ги оцветила и ги направила напълно и окончателно негодни за използване (чл. 274а, ал. 3 НК), както и палеж на имущество със значителна стойност, а именно - сградата на Представителството на ЕК, като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращите се в близост множество граждани и полицейски служители и е имало риск да се разпростре и към друго имущество със значителна стойност (чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 НК).
Славчо Крумов същи се разследва и за палеж (чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 НК). Събрани са достатъчно доказателства за хвърляне на запалени от него пиротехнически изделия и бутилки със запалителна течност по сградата на ЕК. От СГП отбелязват, че действията по поругаване на сградата представляват и хулиганство, извършено с особена дързост.
От държавното обвинение същевременно информират, че под ръководството и надзора на СГП след протеста на "Възраждане" срещу еврото на 22 февруари се провежда и досъдебно производство за престъпление против републиката.
Действията по разследването се извършват от следовател при Следствения отдел на СГП предвид изричната компетентност на разследващия орган по чл. 194, ал. 1, т. 1 НПК. На 24 февруари 2025 г. 56-годишен участник в протестните действия с инициали М. М. е привлечен към наказателна отговорност за това, че пред сградата на Българска народна банка (БНБ) на площад "Княз Александър I" №1 е опетнил знамето на Европейския съюз, като го запалил и така то било унищожено. Престъплението е квалифициарно почл. 108, ал. 2 НК).
На обвиняемия е определена мярка за неотклонение "подписка".
USD
CHF
EUR
GBP
