Всички пишат за злокобните предзнаменования, свързани с 2012 година. И тъй като това ще е много основна тема след часове - на първи януари, а и през цялата нова година, ще я уважим и ние.

Само че скептично.

Маите няма да познаят. Както не познава Нострадамус (тук сигурно ще ме „налазят" любителите на сбъдващите се прогнози), както се провалят хиляди врачки, гадатели, звездобройци и т.н.

21 декември, 2012-та ще дойде, ще отмине, ще посрещнем 22, 23 и т.н. Ще си имаме и Бъдни вечер, и Коледа през 2012, ще дойде и 31, когато ще посрещнем 2013-та, с което маите ще останат в историята и в архивите на световните интернет масиви.

Глобалният Апокалипсис няма да се случи. Ще го отложим за някоя друга година - по силата на някое следващо гадание. Най-сигурното е в същност, че апокалипсисът ще ни удари когато най-малко го чакаме, в това не бива да се съмняваме.

Речта обаче е за друго. За податливостта ни към подобни „провокации", идващи от дълбокото минало, пък дори и те да са свързани с цивилизация с мащабите на маите.

Дали това идва от присъщата ни песимистична нагласа, или е плод на тоталната скука на ежедневието, търсеща „светлия лъч" на нещото, което ще направи дните по-интересни...

Любопитното обаче е, как най-вярващите в предсказанията винаги намират перфектното обяснение, след като те не се случат и продължават да вярват, отлагайки ги във времето. Затова ще ги оставим - да си строят ноевите ковчези и да се готвят...

Истината е, че всеки ден - така ще е и през 2012-та, така бе и в тази, и в предишната година, и във всички години - мнозина от нас преживяват своите малки, лични апокалипсиси. Те идват, както и глобалният - неочаквано. Затова са тежки, трудни, оставят белег за дълго, ако не и завинаги.

Тях не ги предричат маите, не ги предсказват гадатели и знахари (впрочем не вярвайте на такива - не се поддавайте на нечие шарлатанство). Но при когото дойдат, са му нужни търпение, сила и вяра за преживяването им.

Защото, това е характерното за малкия апокалипсис - той може да бъде преживян. Вярно, след него никога не е същото, но винаги има път напред.

Да си пожелаем година без малки апокалипсиси, а ако те дойдат, нека винаги има някой, който да ни помогне и поведе по пътя.

Нека бъдем малки романтици, но големи реалисти, малки егоисти, но големи приятели.

Здрава и щастлива 2012-та година. Дано тя да е необикновена - но не защото е „годината на маите", а защото е годината, в която всеки един от нас е готов за своите малки победи.