Горещо подкрепяме и стискаме палци на бъдещия просветен министър Меглена Кунева да успее в новото си поприще. И не защото имаме някакви сантименти към нея и политическата й кариера.

Образованието и просветата обаче заслужават най-добрата съдба, тъй като от тях зависи обликът и характерът на нацията.

Но надеждата Кунева да се справи е илюзорна. Уви, дори суперуомън да беше, вицепремиерката няма как да успее да пребори гигантския проблем, който представлява в момента министерството на образованието.

Въпреки заклинанията на ексминистър Танев, че оставя възхитително наследство от почти разработени учебни програми и концепция.

Видяхме до къде го доведоха тези учебни програми. Май всичко трябва да започне почти отначало, а Кунева - още по пътя от парламентарната клетва към кабинета си в МОН, да изхвърли през прозореца на лимузината си настоящите проекти.

И тук именно е заровено кучето.

Увисва тежкият въпрос как Меглена Кунева ще успее – физически, емоционално и интелектуално, да съвмести задълженията си като вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси, битката си за създаване на нов антикорупционен орган в България – предстои тежко внасяне и отстояване на закон по този повод и новата проблематична диня, която поема под мишницата си – просветата.

Краткият отговор е – няма да успее. По-дългото обяснение – едно от тези неща ще върви по-добре, но за сметка на другите.

Въобще няма и да питаме защо точно тя трябваше да поеме (банално е, знам) тежкия кръст. Явно резервната скамейка на реформаторите или въобще я няма, или на нея са посредствени играчи, на които не можеш да имаш доверие. Егото обаче е твърде голямо, за да си го признаят и да отстъпят въпросната министерска квота на друг от така наречената „управляваща коалиция”.

Възможно е и да е съставен хитър тактически план, при който Кунева е лицето, а отзад някой умело дърпа конците на просветната реформа. Ако е така, голям смях ще падне, когато тотално се объркат нещата.

Защото това министерство изисква титуляр, който да е посветен само на него, а работното му ежедневие – подчинено на задачите, свързани с функционирането и реформирането на образованието и науката. Всичко останало, на което сме свидетели в момента е тотално подценяване на проблема и надценяване на реформаторските възможности.

Хем Кунева има ярък пример пред себе си – другата силова вицепремиерка Румяна Бъчварова. Първата суперуомън в кабинета, отговаряща за коалиционната политика, държавната администрация и за капак – МВР. И подчертавам – имаща пълната подкрепа и доверие на премиера.

Виждаме обаче на какво дередже е коалицията – ежедневни сътресения, от известно време – тежки упреци и остри обвинения от страна на част от партньорите в нея. За държавната администрация дори не може да се говори, тя е загадъчна и недостъпна като черна дупка, така че няма как да коментираме нещо, което не можем да разучим и анализираме.

Уви, в МВР нещата също не вървят, дори отиват по на зле, макар водата да се мъти и от външни сили. Проблемите се множат и тук е справедливо да предположим, че причина за това не е липсата на качества у Бъчварова, а прекалената й ангажираност с какво ли не.

Точно същото очаква и Меглена Кунева, освен ако до официалното поемане на новото министерство не се случи чудо и денят да стане поне 34-часов.

Чудеса обаче не стават – може и да стават де, но не по нашите географски ширини.

Едно е да реформираш дадена област, а съвсем друго – да експериментираш в нея, често тези две понятия се бъркат и взаимозаместват.

Назначаването на вицепремиера по толкова много неща за министър на образованието е експеримент.

Хубавото е, че просветната система у нас е преживяла много експерименти и – макар с доста щети, е оцеляла.

Ще преживее и Кунева.