Темите за патриотизма и вирусите в едно изречение и една теза отдавна ми се въртят в главата, но в някаква степен съм се въздържала да коментирам, а и дозата респект, която храня към родолюбието по принцип, ме е възпирала да си позволя едноредно да поставя тези две думи и понятия.

Вчера, навръх националния ни празник 3 март обаче не кой да е, а държавният глава Румен Радев си позволи да направи това, а и нещо повече... Отново от респект и принципно уважение към институциите, цитирам началото на словото на президента Румен Радев на Шипка, както то бе разпространено от пресцентъра на президентството:

Благодаря ви, че на Трети март отново сте хиляди на Шипка, този храм на българската доблест.

Тук, на този връх, "покрит с бели кости и с кървав мъх", се решава изходът от войната. Съдбата го поверява в ръцете на няколко хиляди български опълченци и войниците от Брянския и Орловския полк. Техният героизъм ще пречупи морално поробителя и ще отвори пътя към Освобождението. Каква ли щеше да бъде съдбата на България днес, ако онези велики българи се бяха поддали на "вируса" на манипулацията, на "вируса" на страха, на "вируса" на примирението, на "вируса" на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и неотменим...

Преди това Румен Радев се заяде с властите за официалната отмяна на церемонията на връх Шипка, заявявайки с ирония, че решението е "огромен принос към световната медицина", тъй като по този начин се изолират два щама на грип - единият опасен, който е на Шипка, а другият явно безобиден и в София, след като всякакви мероприятия на открито остават позволени.

Няколко забележки към първото по време изказване на държавния глава, дори не и от научна гледна точка, тъй като не претендирам да съм специалист нито по вирусология, нито по гражданска защита. Отмяната на едните чествания и неотмяната на други следва логиката на събиране на множество - връх Шипка на 3 март ще събере голямо количество хора от цяла България, това се случва по традиция и особено засилено в последните години. На паметника пред Незнайния воин в София ще дойдат най-вероятно толкова или, хайде да кажем - два пъти повече, предимно софиянци, т.е. такива, които така или иначе пребивават в момента в града, без значение столица или не. Сигурно толкова ще минат и през някой от моловете днес. Във всеки случай на площада в София за 3 март няма да дойдат стотина бургазлии, стотина пловдивчани и стотина варненци - областите, където вече има епидемия от грип В. А България вече втора седмица тръпне в очакване и на така страховития коронавирус. Т.е. вероятността на Шипка да се качи някой българин от емигрантите ни, дошъл си за отпуската в родината и минал през летище в Италия, е доста по-голяма, отколкото, дори и да се намира в София в момента, да отиде да наблюдава почетния строй и издигането на знамето. Затова и отмяната на празненствата на Шипка следва всъщност стоманена логика, научна и статистическа.

Със заявката си да посети Шипка още предния ден държавният глава всъщност подкопа не Борисов и ГЕРБ, както най-вероятно целеше, а удари по авторитета на Националния щаб за противодействие на разпространението на коронавируса у нас. Ще припомня само три имена, които влизат в него и които са най-известните: Венцислав Мутафчийски, шеф на ВМА, Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, и Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор. Не само известни публично, но и преди всичко лекари, медицински лица, здравни работници. Не, не са политици и до този момент нито един от тях не си е позволил да прави каквито и да е политически изказвания или вметки, въпреки че сигурно и те си имат своите пристрастия. Та - освен че е прозрачно и за неспециалисти, решението им да се отменят официалните мероприятия на връх Шипка най-вероятно е подплатено и с доста цифри, статистика, регламенти и опит. А и още нямаме никакво основание да подозираме в решението политически основания. И тримата са лекари и всяка сутрин и следобед застават пред целия български народ и докладват работата си.

Тезата - отменят Шипка, щото там ще се изказва държавният глава, но не отменят церемонията в София, щото там ще се изказват премиерът или военният министър - би била не само несериозна, граничещо с инфантилна, но и опасна, тъй като предполага поредната конспирация и то в момент, в който не само българската, а и голяма част от света, е с размътен от психоза мозък заради новия вирус. Та, някак си, ама никак не отива от най-високо държавно ниво да се подкопава доверието и авторитета на тези, на които не фундаментално, а буквално животоспасяващо се крепи системата и обществото ни. Не отива на институцията, не отива и на Румен Радев, дори и в лично естество. Но и това да остане като тема за размисъл. Дребно заяждане би било да продължим тезата, но вече с констатацията, че експертизата на президентството пък е установила, че щамът на Шипка е безвреден.

Не, в тази посока не бих искала да се изтъркаля този текст.

Самият Румен Радев обаче продължи да настоява върху тезите за вирусите и в словото си там на върха.

"Каква ли щеше да бъде съдбата на България днес, ако онези велики българи се бяха поддали на "вируса" на манипулацията, на "вируса" на страха, на "вируса" на примирението, на "вируса" на слабоволието?" - четири пъти, настоятелно повторено "вирус". Повтарянето и потретването на думата "вирус" поставя акцент именно върху физическото, телесното присъствие там, горе, на Балкана, и отдалечава възприемането й като метафора за разяждането на човешкия дух от съмнения, слабост, страх - неща повече от човешки, твърде човешки. Изписването на "вирус" в кавички не подпомага реторическото продължение в обръщението към публиката: те, множеството от българи, дори хиляди както съобщиха медии, те са устоялите и неподдалите се... на вирусите.

"Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и неотменим..."

Значи те, днешните българи, които въпреки грипа, въпреки коронавируса, въпреки... властта на ГЕРБ, Борисов, манипулациите на Мутафчийски, Кантарджиев, Кунчев, световните конспирации и т.н. и т.н. са изкачили стъпалата към паметника на Шипка и заради това, те са достойни да бъдат сравнени с опълченците.

Не самото величие на подвига на нашите деди там на Шипка и преклонението пред него е събрало множеството в този ден. Оказва се и, че само устойчивите, неподдалите се на вирусите, здравите телесно и преодолелите, също телесно, са достойните и никакъв вирус не би могъл да ги спре да изкачат стъпалата на светия и неотменим дълг.

Чувайки, а след това и прочитайки тези изречения, очакването ми за естественото продължение бе: "Грабвайте телата!", някой си изкряска...," но да не намесваме и дядо Вазов в целия хаос на настоящето ни. Той за вируси не е писал, макар и да е пописал доста и за страха, и за слабоволието, и за примирението, а дори и за манипулацията и фалшивите новини. Добре е да се чете Вазов повече и в цялост и да не се слуша само на 3-ти март и там, под паметника на Шипка.

Обръщението към и сравнението с опълченците на присъстващите на Шипка българи поставя не само въпроса за останалите, неприсъствали и решили, че ще се подчинят на препоръката на лекарите и няма да развяват знамена на върха днес. По линията на противопоставянето горе/върха/опълченците срещу долу/низината/поробителите можем да стигнем дори и до друго противопоставяне: горе/здравите - долу/болните. Но това точно ще спестя, напълно целенасочено, за да не стигам до манипулации, въпреки че метафориката за вирусите предразполага.

Поощряването на показния, изпъчения, крещящия патриотизъм, някои го наричат патриотарщина, не отива на едно слово на държавен глава. Не отива и на празника, нито на паметта на онези, повечето напълно безименни българи, дали живота си за един идеал, в който ние имаме щастието да живеем.

Развяването на знамена, носенето на плакати, татуирането на ликовете на Левски, Ботев, Караджата, участието във възстановки, маршируването с факли, скандирането под и около паметници, шествията с мотори, шествия без мотори - всичко това не е опълченско, ама никак. Към всичко това можем да добавим и тропкането на хорце тук-таме и сегиз-тогиз, използването на националните ни символи включително и въм футбола, а да, и да не се забравя - и торти за изяждане с картата на България и какво ли още не.

Тази повсеместна употреба на историята ни, на националните ни символи и образи изтърква истинските значения, които май сме престанали да търсим.

А употребата на Националния ни празник за дребно политическо заяждане, актуално с темата за вирусите и карантината, и това за втори път - след партийния митинг около паметника на Левски преди две седмици - поставя вече много актуално въпроса и за това, доколко е налично осъзнаването на функцията и ролята на институцията Президентство. (Много далеч съм от идеята за президента обединител на нацията).

А иначе Левски и Ботев, Караджата, Стамболов, Раковски... и нашите опълченци, нашите националния герои, заслужават малко повече от политическа конюнктура, президентска реч, а и всякаква реч. Заслужават малко повече, например малко смълчаване, смирение и респект от своите наследници, които са устояли само на един вирус.

И за да завърша в стилистиката на президентството: Вирусът, който аз установих на Шипка, е много опасен и с много сериозни последици.