Малко преди края на мандата на правителството, чието изконно желание е да остане в родната и вселенска история със строежа на магистрали, една пътека остана крайно незавършена - тази на здравеопазването.

Дупките по изтъркания й асфалт са толкова много и опасно големи, че рискуват да погубят почти всеки дръзнал да тръгне по нея - независимо дали е лекар, пациент, здравен министър или друг субект на болната ни здравна система.

Вчера депутатите от здравната комисия в парламента достигнаха до „феноменалния извод", че здравната помощ в България не съответства на нуждите на хората. В годишния доклад на комисията се посочва още, че водещи причина за смъртността у нас остават сърдечносъдовите и злокачествените заболявания.

Часове преди тази песимистична диагноза Българският лекарски съюз пък се закани да съди Здравната каса заради едностранно приетите от нея цени и обеми на медицински дейности. От дружеството на анестезиолозите предупредиха, че средствата за интензивни грижи през 2013 г. са крайно недостатъчни и изразиха логично недоумение как е възможно интензивното лечение на един тежко болен пациент да е оценено от Министерство на здравеопазването през 2012 г. на 500 лв. дневно, а през 2013 г. НЗОК да го оценява на 357 лева.

Същата тази каса, която се самоопределя като целяща „подобряване на качеството на живота на българските граждани чрез регулиране и повишаване на социалната, здравната и икономическата ефективност на разходите за здравеопазването", регистрира 40 милиона лева преизпълнение на здравни вноски и след недълго умуване решава да ги върне във фискалния резерв, тоест - в огромния океан на държавните пари, за които можем само да гадаем дали някога изобщо ще бъдат върнати под формата на гарантирани здравни грижи за хилядите българи, плащащи редовно здравните си вноски.

На този фон държавата се кани да похарчи над 20 милиона лева за провеждането на безсмислен референдум, резултатите от който ще са решаващи единствено за социолози, политици и журналисти. Но не и за пациенти.

На този фон стотици млади бъдещи български лекари напускат ежегодно страната (по официални данни на здравната министърка - 4-тата подред в кабинета на ГЕРБ - само за 2012 г. избягалите от България медици са 500).

На този фон корупцията в българското здравеопазването продължава да вилнее въпреки смешните кутийчици за сигнали за злоупотреби на входовете на болниците.

На този фон туморът в здравната ни система изглежда все по-голям и очевидно дори и за неспециалистите по здравни грижи - злокачествен.

И как няма да е след като дори в „Стратегическата рамка на политиката на здравеопазването за подобряване здравето на нацията през периода 2014 - 2020" на кабинета е записано, че „самият индивид „се убива" с нездравословния си начин на живот".

Явно здравната ни система още дълго ще разчита на собствените ни грижи за здравето. Поне докато почти всеки месец се режат лентички на нови магистрали, а се окичват траурни на фалирали болници.

Така че освен през новата 2013 година да си пожелаем много здраве и да се стремим към здравословен начин на живот, друго май не ни остана.

Така или иначе здравната ни система, уви, отдавна май е в реанимация на апаратно дишане и шанс за спасяването й като че ли няма. Просто парите за клиничната й пътека отново са в недостиг.