Първите дни на новата година традиционно са време за обобщения и равносметки за изминалите 365 дни, както и за символичното поставяне на поредното ново начало в надеждите и стремежа да сме по-добри в определени аспекти от живота ни, пък било то и в най-буквалния смисъл на думата.

И въпреки че 2021 г. несъмнено не беше лека в нито едно отношение предвид изпитанията, пред които ни изправи пандемията, политическите сътресения и растящата икономическа несигурност, колко хубаво би било, ако можехме поне да я изпратим положително и с оптимизъм - все пак, всичко е добре, когато свършва добре.

За съжаление обаче повечето от новините, достигнали до нас през последните дни на изминалата година, като че ли оставиха по-скоро горчив послевкус и само затвърдиха обезвереността на мнозина в настоящата действителност.

Ще се спра на две събития, откроили се със своята бруталност, която изглежда още по-непонятна предвид факта, че бяха извършени непосредствено преди и след един от най-светлите празници - Рождество Христово. Та нали, ако не през останалото време на годината, то поне през тези дни (колкото клиширано и захаросано да звучи), ни се вменява да бъдем по-смирени и добри?

В навечерието на Бъдни вечер 52-годишен шофьор преднамерено прегази с автомобила си куче, лежащо край пътя в пазарджишкото село Мало Конаре. Непредизвиканата агресия към нищо неподозиращото животно беше заснета от охранителна камера на къща в района и разбираемо предизвика вълна от възмущение в социалните мрежи, където беше разпространен видеоклипът. Независимо че извършителят беше издирен и задържан, впоследствие той все пак беше пуснат на свобода, а изводът е, че подобна безпричинна жестокост може да остане безнаказана.

Макар и потресаващ по своята бруталност обаче, случаят сякаш се изгуби сред разразилия се междувременно дебат "за" или "против" новогодишната заря в името на опазването на психичното здраве на домашните любимци. Разбира се, сам по себе си този въпрос също не е за пренебрегване и е положителен знак за това, че ставаме все по-осъзнати по темата. Дали обаче не поставяме каруцата пред коня в стремежа си да спестим на животните психическия тормоз, след като очевидно не разполагаме с механизми, с които да ги предпазим най-напред от физическото насилие?

Именно по тази причина навярно е крайно време случаи като този с кучето от Мало Конаре да се криминализират. Въпреки че би било наивно да смятаме, че това окончателно ще сложи край на подобни шокиращи прояви на агресия, то поне обществото ще има правно основание да очаква възмездие за извършителя. За момента обаче единствената утеха остава новината, че пострадалото животно, макар и със сериозни травми, все пак ще оживее.

За нещастие не такъв късмет имаше едно 6-годишно дете в Монтана. В предпоследния ден от изминалата година то беше пребито до смърт по особено жесток начин - с метална тръба, и то не от кого да е, а от собствения си дядо.

Не е първият, за жалост няма да е и последният фрапиращ случай на домашно насилие с фатален край. Това убийство обаче изглежда още по-нелепо и потресаващо от факта, че е извършено в периода на един от най-семейните празници. За невръстното момченце тази Коледа се оказа последна, а шансът да посрещне новата година му бе отнет тъкмо от един от най-близките му хора, с които, в един по-разумен и логичен свят, би трябвало да сподели времето, което вече няма да изживее.

Известно е, че човекът е единственото живо същество, способно на осъзната и целенасочена жестокост. Без значение, че подбудите за нея се менят, ако въобще ги има, а подходът и жертвите са различни, факт е, че почти всекидневно ставаме свидетели на прояви на жестокост в някое от разнородните ѝ измерения. А и нека бъдем честни, кой от нас също не е бил умишлено жесток понякога?

Тъжното обаче е, че брутална и безпричинна физическа жестокост се проявява дори по време на празници. Още по-тъжното е, че тя е насочена към най-невинните и беззащитните - децата и животните. За такава жестокост не би следвало да има нито оправдание, нито опрощение, нито каквато и да е обществена търпимост. Моята равносметка за изминалата година е тази. А за да спазим традицията за добрите намерения и определянето на планове за новата 2022 г., защо не си поставим за цел, ако не по-добри, то поне да не позволяваме да бъдем по-лоши като отделни личности и общество като цяло, да не толерираме насилието, а да поощряваме съпричастността? И, разбира се, да не забравяме, че възможност да поставим начало на промяната към по-добро, имаме 365 дни в годината, а не само на 1 януари.