38-40% избирателна активност на предстоящите избори очаква социологическа агенция "АФИС".

Според проучване, осъществено в периода 26-30 март между 1000 души, броят на избирателите в неделя ще бъде около 2,5-2,7 млн. души.

При такава очаквана активност би следвало да се потвърдят и декларациите на анкетираните относно намеренията им за гласуване. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, приключили с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната, отчитат от агенцията.

Относно шансовете на различните партии да влязат в парламента, проучването сочи, че ГЕРБ събира подкрепа от 28,1% от запитаните. На второ място се нарежда БСП с 20,2%, а на трето - "Има такъв народ" с 14,3%.

12,9% от гласовете биха събрали ДПС, 4%-овата бариера за НС прескачат също "Демократична България" (6%), "Изправи се!Мутри вън!" (5,1%) и ВМРО (4,6%).

Под прага остават редица формации, три от които ще получат над 1% от гласовете - Патриотичната коалиция "Воля и НФСБ" (2,8%), партия "Възраждане" (2,0%) и АБВ (1,4%).

Снимка 525201

Източник: АФИС

От "АФИС" отчитат сравнително добра мобилизация на основните електорални ядра при големите формации, както и при ДПС и ВМРО. За разлика от тях "партиите на протеста", оглавявани от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще трябва да разчитат, че декларативният вот в тяхна полза ще се материализира в изборния ден. А

Ако избирателната активност спадне под очакваната, това ще означава, че да гласуват са решили само най-твърдите привърженици на политическите формации. При това положение броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, тъй като коалицията "Изправи се! Мутри Вън!" със сигурност ще остане под 4-процентовата бариера за влизане в парламента. ВМРО също ще се окаже в опасна близост до 4-процентната бариера.

Ако пък избирателната активност се вдигне над прогнозната, формациите на Трифонов и Манолова ще получат предимство, тъй като са лидери сред колебаещите се избиратели - нещо, което ще намали мандатите на другите участници в парламента, тъй като те разполагат с по-мобилизирани ядра, но с по-оскъдна периферия от потенциални привърженици.

Снимка 525200

Източник: АФИС

Според "АФИС" големи изненади на предстоящите избори не се очакват и победителят е ясен - коалицията "ГЕРБ-СДС", чиято преднина надхвърля съществено интервала на допустимата статистическа грешка. Второто място в класацията също е сигурно - при нито една от вариациите на избирателната активност не е БСП" да бъде изпреварена от някой от следващите участници в предизборната надпревара.

Не е ясно обаче какъв ще е изходът от битката за третото място. ДПС е партия, която традиционно е подценявана в анкетна среда, а преднината на формацията на Слави Трифонов е в рамките на допустимата статистическа грешка. Освен това ДПС постига съществено по-висока степен на мобилизация на твърдото си ядро, докато партията на Трифонов привлича на своя страна повече на брой, но не съвсем сигурни избиратели, поясняват от агенцията.

Според АФИС на теория е възможно някой от "задната редица" да се намеси в спора за разпределението на парламентарните мандати, но на практика е трудно постижимо. Ако това се случи обаче, би следвало избирателната активност внезапно и рязко да се е повишила в последния момент и да е надхвърлила съществено прогнозните нива.

Най-големите донори на гласове за нови и други формации на тези избори са двете водещи формации ГЕРБ и БСП. ГЕРБ губи около 400 000 гласа е се свива на около 700 000 гласа, а БСП намалява подкрепата си почти двойно, заради което на предстоящите избори би могла да разчита на най-много 500 000 гласа.

Снимка 525198

Източник: АФИС

Близо 2/3 от тези общо 1,2 млн. гласа увеличават "армията" на негласуващите, а останалите осигуряват подкрепата на други формации, основно за "партиите на протеста" ("Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън").

Сред факторите, които могат да променят предварителните нагласи в последния момент преди изборния ден, е продължаващата пандемия и страхът от зараза. Лидер сред колебаещите дали да гласуват, ако пандемичната обстановка внезапно се изостри, е БСП. Сред привържениците на тази партия е най-висок делът на онези, които вярват, че човек може да се зарази в избирателната секция, докато гласува.

Според АФИС изборният резултат ще произведе Народно събрание със съмнителна легитимност и краткосрочен живот. Разбирателството между парламентарно представените формации може да се окаже непосилна задача и призракът на предсрочния вот да надвисне над новия парламент още от първия ден на мандата му, прогнозират от агенцията.

Снимка 525199

Източник: АФИС

Ако все пак се формира мнозинство и се излъчи кабинет, изборният резултат ще ликвидира два парламентарни монопола. ДПС ще се лиши от ролята на единствен балансьор, без който нито едно важно решение на Народното събрание е възможно да бъде прокарано. Занапред според АФИС нещата ще зависят и от формацията на Слави Трифонов.

"Досега нито един държавен бюджет не можеше да бъде приет без подкрепата на ДПС - било от ляво, било от дясно. От тук нататък това няма да е достатъчно, ще трябва да привлече и гласовете на депутатите от "Има такъв народ", очакват от агенцията.

Вторият монопол, който ще рухне с изборния резултат ,е на БСП в качеството й на единствена парламентарна опозиция. Тази си роля столетницата ще трябва да дели най-малко с още една, а може и две формации - "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!".

От АФИС са категорични, че кризата на легитимност на политическата система, започнала през миналото лято, няма да приключи в деня на изборите, а ще продължи, ако не настъпи същностна промяна в дейността на Народното събрание.