Изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов смята, че с увеличаване на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лева ще се увеличи сивата икономика и ще доведе до отлив на висококвалифицирани кадри. Позицията му е публикувана във Фейсбук.

Според Иванов, увеличението ще засегне най-високодоходната група. Това са ръководители, мениджъри, инженери, архитекти, финансисти и 100 % от заетите в IT сектора. Общо малко над 148 000 души. Техният труд е с най-голяма добавена стойност, които носят голяма отговорност и вземат важни решения.

Симеонов и бизнесът против повишаване на максималния осигурителен доход

Симеонов и бизнесът против повишаване на максималния осигурителен доход

Спешни промени за внос на работници от трети страни иска вицепремиерът

Изчисленията са - 400 лв. осигурителен доход х 32.30% = 129.20 лв. От тях 77,52 лв. ще плати работодателят, а 51.68 лв. - работникът.

От финансовото министерство са сметнали, че ефектът за работодателя ще е 69,77 лв., защото този разход ще намали облагаемата печалба на бизнеса и съответно ще намали дължимия корпоративен данък. Ами тези, които са на загуба, пита Иванов. При изчисленията от ведомството на Горанов изваждат и 5% данък при евентуално разпределение на тази печалба и тогава бизнесът губи само 66.29 лв.

Според изчисленията на министерството работникът ще плаща 51.68 лв. повече осигурителни вноски. Това му намалява данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ и реално ще получи само 46,51 лв. по-малко, но пък 20 лв. ще отидат в личната му сметка в ДЗПО. Срещу по-големия осигурителен доход ще има по-големи осигурителни права, заявяват от МФ.

Изпълнителният директор на АИКБ изтъква, че повишените осигуровки са от 1 работник на месец, но за цялата година и за цялата икономика са 148 000 х 12 х 129.20 = 227 683 200 лв. от работник "Изведнъж започваме да говорим за милиони и то 230 млн. лв., които държавата взема от работодателите и най-работливите българи", изтъква Иванов.

На микрониво за една фирма с 49 работника, както се води малко предприятие разходите са следните: 49 х 12 х 66.29 = 38 978,52 лв. Иванов обобщава изчисленията си - "повече разходи, по-малко печалба, по-малко инвестиции".

"39 000 (лева - б.р.) са много пари, за голяма част от малките предприятия, които пък са 95 % от всички, за 70% от тях това е годишната им печалба", пише Иванов.

Ако бъде одобрено предложението може ИТ компании да се изместят в Сърбия и Македония, където получават облекчения, а не утежнения. Второто притеснение на директора на Асоциацията на индустриалния капитал е, че така ще се увеличи сивата икономика в трудовите правоотношения, защото от тези 148 000 души, 20 000 са ИТ специалисти. Другите трудно ще отидат да работят в Сърбия и Македония, защото работата им е свързана с България.

Иванов описва как подобно преминаване "на сиво" може да стане по легален начин - ще направят ЕООД с капитал 2 лв., ще сключат с бившия си работодател договор за услуга, която ще бъде извършена от ЕООД-то им.
В края на месеца вместо заплата ще фактурират услугата си и ще получават възнаграждението бруто без удържани данъци и осигуровки. В ЕООД-то си ще се осигуряват като самоосигуряващи се лица върху минимален осигурителен доход - 560 лв. И накрая ще платят само 10% корпоративен данък и ако решат и са в настроение ще дадат на държавата още 5% данък дивидент.

Осигурителната система, вместо да вземе от тези хора по 129,20 на месец на човек, може да загуби (3000 - 560) х 32.30% = 788,12 лв., прогнозира Иванов и дипломатично пита дали сумата да бъде умножена по 12 и след това - по 148 000. "Тогава милионите ще станат милиарди", пише Иванов.

Директорът на АИКБ оборва мнението на Ваня Григорова от КТ "Подкрепа", която изтъква, че максималният осигурителен доход не е обвързан с минималната работна заплата (МРЗ) според плоския данък с увеличението на МРЗ сега вече трябва да е 5600. "Даже не трябва да има максимален осигурителен доход, а осигуровки да се дължат върху целия брутен доход", цитира Григорова директорът на АИКБ и припомня, че максималният осигурителен доход беше обвързан с МРЗ до 2007 г. Тогава минималната заплата беше 180 лв., а максималният осигурителен доход - 1800 лв.

Според Иванов причината за прекъсване на връзката между МРЗ и максималния осигурителен доход е че не може МРЗ да е база за определяне на максималния осигурителен доход. Причината - МРЗ се определя административно и е инструмент за правене на политика по доходите. Максималният осигурителен доход определя тавана на пенсиите, който пък предпазва пенсионната и осигурителна система от финансов колапс и от фалит, аргументира се Иванов.

Той описва проблема в солидарната осигурителна система и опита за осигуряване на справедливост с висококвалифициран специалист, който работи по 12 часа, в почивните дни, понякога и през нощта и получава 10 000 лв. месечно възнаграждение. Ако доживее до пенсия, ще се надява да взема 4000 лв., което е 40% заместващ доход. Условието да я получава е, че трябва да има приемници - работници, които внасят осигуровки в НОИ.

По сегашните правила той може да получава най-много 1200 лева пенсия, защото: "пари няма и трябва да отидат и при другия, който ще опиша по-долу. Другият е нискообразован маргинал, разбрал се с работодателя си да се води и осигурява на МРЗ на 4 часа (за да му се признава за трудов стаж), т.е. внася осигуровки върху 280 лв. При 40% заместващ доход ще трябва да получава 112 лв. пенсия. Това е справедливо, но ще получава 220 лв., това е минималната пенсия за 2019 г.".

Изводът, според Иванов, е, когато пенсионните осигуровки не отиват в индивидуална партида на осигурения, а в общ солидарен фонд, за да има все пак някаква социална справедливост, винаги се използва ограничението на максималния осигурителен доход, обосновава се изпълнителният директор на АИКБ.

Ако вноските са по индивидуални партиди, всеки ще получава под формата на пенсия това, което е събрал по сметката си и тогава не е нужно законът да го ограничава колко да внася. Впрочем, това е логиката и тези възможности осигуряват задължителното и доброволното допълнително пенсионно осигуряване на сегашния пенсионен модел.

НОИ отчете близо 874 лв. осигурителен доход за страната

НОИ отчете близо 874 лв. осигурителен доход за страната

Средномесечният за една година е бил 867 лв.

Според Иванов справедливото разпределение на размера на максималния осигурителен доход не трябва да е обвързан с МРЗ, защото тя се определя административно. Според него е възможно да бъде среден осигурителен доход. Мотивът му е, че показателят средномесечен осигурителен доход участва при определянето размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, изчислени от осигурителен доход, т.е. пряко е влиянието му върху размера на пенсиите.

Средният осигурителен доход е осреднена стойност на осигурителните доходи на всички осигурени лица. Той се изчислява от НОИ за всеки месец и за цялата година.

Последният изчислен средномесечен осигурителен доход е за месец август и е 861.52 лв.

Според Иванов е справедливо максималният осигурителен доход да се определя като средномесечен осигурителен доход и да се умножи по определен коефициент, защото нека тези, които са най-работливи, производителни, висококвалифицирани и "на светло", да се сравняват не с най-мързеливите, нискоквалифицирани и "на тъмно", а със осреднената стойност на осигурителния доход за страната, със средностатистическия работещ.

За справка, това е механизмът за определяне на максималния осигурителен доход в Германия - средномесечният осигурителен доход се умножава с определен коефициент, който е константа, не се променя.

Той дава пример с Германия, където коефициентът е 2.1. "Ако приложим германския коефициент към българския средномесечен осигурителен доход, то максималният осигурителен доход в България трябва да е - 861.52 х 2.1 = 1809,19 лв.", изчислява Иванов.