Ако искаме по-евтин ток – масирани инвестиции във ВЕИ

Експертите от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) предвиждат два сценария за развитието на българската енергетика - целеви (оптимистичен) и песимистичен сценарий. Оптимистичният сценарий има за цел да покаже какви биха били последствията от ВЕИ мощностите и инвестиции, докато песимистичният показва какъв ще е ефектът върху цените на електроенергияуеу,та, ако изваждането на въглищните централи се забави.

На пресконференция в БТА експертът по енергетика и климат от ЦИД Мартин Владимиров заяви, че най-главното заключение е, че ако искаме по-ниски цени на електроенергията през следващите десет години, трябва да се ускори затварянето на въглищните централи и да се прибегне до масирани инвестиции във ВЕИ-та. 

Църкви и манастири все още плащат двойни сметки за ток

Проблемът остава след Великден

Колкото по-бързо затворят въглищните централи, толкова по-лесно се осъществява преходът към ВЕИ инвестициите. При целевия вариант ще има около 5 гигавата нови възобновяеми мощности през 2030 г., но при повече въглищни централи инвестициите ще бъдат спрени, предупреди Владимиров.

Той посочи, че колкото повече ВЕИ централи има, толкова по-голям шансът да станем нетен износител. Най-важното последствие от двата сценария е какъв ще е ефектът върху цените на електроенергията за бита и индустрията. За бавно затваряне на въглищните централи цената на електроенергията ще нарасне до 55% до 2030 г. При целевия (оптимистичен) сценарий за повече ВЕИ инвестиции - ограничават покачването на цената на електроенергията, като в България ще нарасне с 13% до 2030 г. 

Дмитрий Медведев: Европа и седмица няма да издържи без руски газ

Позиция на Кремъл

За ролята на природния газ в електроенергийната система, Констанца Рангелова, заяви, че природният газ е в задънена улица в контекста на енергийния преход. Инвестиции в мощности за природен газ няма да бъдат ефективни и ще доведат до финансови загубим предупреди тя.

Има три сценария за природния газ в електроенергийната система - референтен и два амбициозни сценария. Много е важно водородът да бъде зелен водород, произведен от ВЕИ, а използването на син водород може да доведе до по-голяма зависимост от газ от Русия. При прехода с водород и технология за съхранение основният напредък започва около 2030 г. в амбициозните сценарий преди 2030 г. няма голямо увеличение на технологиите за съхранение с батерии. Преди 2030 г. няма достатъчно навлизане на ВЕИ технологиите, които да бъдат финансово оправдани такива инвестиции, подчерта експертът.

Преди 2030 г. се набляга на технологиите на водноелектрически централи и ПАВЕЦ, каза още Рангелова. В Плана за възстановяване липсва анализ за това какви технологии ще бъдат използвани за построяване на завода за батерии, посочи Рангелова. Литиево-йонните системи и мерките за подкрепа на системи за съхранение трябва да бъдат с гъвкави параметри, за да може инвестициите да бъдат в ръцете на бизнеса и да могат да калибрират мощностите, които да съвпадат с техните нужди, настоя Констанца Рангелова.