В последните няколко месеца средата на сигурност се промени в много голяма степен, практически излиза извън съществуващите национални документи, свързани с рисковете и заплахите за националната сигурност, както и със стратегиите за посрещане на тези заплахи. Това обяви служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов на среща-дискусия в столичен хотел по темата „Рискове и стратегически избори пред България".

Независимо от всички стратегии с участието на меката сила и други концепции на 21 век, в основата на сигурността си остава военната сила. Без такава, която може да бъде ефективно развивана, за което трябват пари и доброто им управление, без ефективен демократичен граждански контрол върху тази сила, тя не може да бъде ефективна в рамките на евроатлантическата общност, смята Шаламанов.

Служебният министър на отбраната поразсъждава над въпроса дали страните членки на Европейския съюз са достатъчно добре подготвени във военен аспект, като се разглеждат извън сянката на НАТО. Според него специално България е извършила тежка, но успешна реформа на отбраната като първа стъпка при присъединяването ни в Атлантическия съюз.

Последната стъпка - модернизацията, така и не се състоя. Най-важният стратегически избор сега за нас е как да почне процесът на превъоръжаване, как да се осигурят нужните пари, как максимално добре да се ползват ресурсите, които могат да се получат по линия на ЕС и НАТО, очерта бъдещите наложителни приоритети пред военната ни сила Шаламанов.

Нямаме средства за далечното откриване на самолети, които се насочват към България, изтребителите ни са вдигани за прихващане от НАТО. Когато не можем да ги ползваме, румънски или гръцки изтребители действат в нашето въздушно пространство, даде и практически пример за добрите ни отношения в НАТО Шаламанов.

За него обаче има и един сериозен проблем - в рамките на НАТО сигурността ни е гарантирана, но българският принос е малък поради техниката. С личния състав нямаме проблеми, той е подготвен и във всички операции, нашите бойци се справят отлично. Но те очакват от българското правителство техника, съвместима със стандартите на НАТО, категоричен бе Шаламанов.

По думите му системата е сложна и не може да се случи от само себе си за година-две, а изисква време и ангажираност на президент, премиер.

Националната програма „България в НАТО 2020" е отговор на нуждите, това е най-доброто, което служебният кабинет може да даде в малкия си мандат, смята министърът.

Той посъветва бъдещото правителство в действията си не просто да следва нещо, което решават други страни, но да влияе на решенията на НАТО и ЕС, защото очакваме да получим много от членството си в двата съюза.

В началото на срещата министърът отказа да отговори на въпрос на News.bg за това колко са българите, сражаващи се на страната на терористичната организация „Ислямска държава".

Припомняме, преди броени дни Шаламанов обяви, че по информация на съюзници, такива наши граждани има в редиците на радикалната ислямска организация. Оттогава той не коментира нищо повече, като спази тази линия на поведение и днес с уговорката, че решението дали и какво да се каже по темата е в ръцете на Министерския съвет.

Малко по-рано днес обаче и служебният премиер заяви, че няма информация по въпроса.

Повече от 25 години не сме имали сериозна програма за превъоръжаване, очакваше се такава след реформата 2004 година, но това не се е случило. Сега има остра необходимост от една цялостна програма, доброто й управление и финансиране и подкрепа за нея от страна на българската наука. Става въпрос за национална задача, аргументира се Шаламанов.

След призивите си за модернизиране на военното ни въоръжение, министърът на отбраната от служебния кабинет Велизар Шаламанов даде и свои идеи за намиране на нужните за това средства.

На конкурентен принцип да се определят проектите за превъоръжаване, така няма да се злоупотребява с парите за модернизация, както се е случвало в последните 10 години, когато са дадени 2 милиарда лева без успеваемост. Това е първият съвет, който Шаламанов остава „ в завет" на своя наследник на министерското кресло.

По-добро управление на имотите е една от стъпките, която ще освободи финансов ресурс за въоръжение, счита още министърът на отбраната. За него общото финансиране на НАТО също е част от финансовата програма, която можем да ползваме - за наблюдение, разузнаване, логистика.

Над 400 милиона лева сме получили като военна помощ от САЩ за последните 15 години - ако я ползваме ефективно и я допълним с български ресурс, има възможност тя да бъде увеличена и да доведе до много повече резултати, сочат още сметките на Шаламанов.

За него нулева толерантност към корупцията също е част от решението на финансовите проблеми.