В четвъртък „Фрийдъм хаус” публикува поредния си доклад за състоянието на демокрацията в държавите в преход от Източна Европа и Азия „Нации в преход” 2014. Изследването се прави от 1995 г. насам и обхваща динамиката на осем показателя, въз основа на които се определя дали дадена страна напредва по-пътя към либерализацията, или по-скоро се дедемократизира.

Докладът изследва състоянието на изборния процес, гражданското общество, независимостта на медиите, националното и регионално демократично управление, правната рамка, независимостта на съда и нивата на корупцията.

Обобщената оценка за страната ни за пета поредна година регистрира отстъпление от основните ценности на свободните общества, като прави впечатление, че резултатът ни е най-слабият от 2005-а насам.

Само в една от изследваните категории България отбелязва някакъв, макар и колеблив напредък, докато във всички останали или няма промяна, или нещата отиват към по-зле.

По отношение на проведените през миналата година предсрочни парламентарни избори от„Фрийдъм хаус” изтъкват, че е отчетена рекордно ниска избирателна активност, само четири партии са успели да влязат във властта, а ¼ от гласовете са отишли за формации, които не са надскочили изборния праг.

По време на самите избори са били регистрирани редица нередности, включително и сериозни проблеми в администрирането им, тенденциозно отношение на медиите, заплахи и купуване на гласове.

Не са пропуснати и откритите в Костинброд 350 хил. незаконно допечатани бюлетини в официалната печатница, собственост на общински съветник от управляващата тогава партия ГЕРБ.

По отношение на медиите като най-големи проблеми са посочени пристрастността и концентрацията на собственост, които продължават да подкопават както качеството, така и разнообразието на пазара на новини. Конкретно в доклада се споменават печатните издания на „Нова българска медийна група” и „ТВ7”, които са използвали влиянието си, за да очернят определени политици. Във връзка с приключилата през месец септември цифровизация се отбелязва, че между 40 и 60 хил. души в страната нямат достъп до обществена телевизия.

Авторите на доклада отбелязват, че въпреки масовите протести в страната след избирането на медиен монополист за шеф на ДАНС, призивите за политически реформи от неправителствения сектор и безизходицата в парламента, правителството не е пожелало да напусне управлението.

Изтъква се още, че независимо от народното недоволство, властите не са предприели никакви значителни стъпки за борба с корупцията и за засилване на гражданското участие в политическия процес.

Що се отнася до съдебната система, не са подминати многобройните скандали с магистрати, а като най-ярък пример се посочва изтеклият запис с разговора между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия главен прокурор на столицата Николай Кокинов, разкрил опит да се повлияе върху разследването срещу бившия земеделски министър Мирослав Найденов.

Не са пропуснати и множеството предупреждения на граждански организации, че системата за случайно разпределение на делата има сериозни пропуски.

Сред останалите прегрешения е упоменато и решението на Върховния административен съд да остави Делян Пеевски като депутат, въпреки спорността на неговата законосъобразност.

В заключение се казва, че въпреки членството на страната ни в ЕС, проведените реформи не са довели до действителни промени в начина на работа на съда.

Като най-критикуван съдебен орган се посочва Висшият съдебен съвет, в който половината от 25-членния му състав бива избиран на партиен принцип, а това от своя страна позволява политическо въздействие върху избора на нови съдии.

Сред останалите фрапиращи случаи на недемократични практики са споменати скандалите с Камен Ситнилски, Владимира Янева и Мирослава Тодорова.

Проникващата навсякъде корупция и близки връзки на политици с големи икономически групи са изведени като символ на това, че държавата е превзета от олигархията.

Като най-ярък пример тук за пореден път се споменава избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, довело до масови протести в столицата и други големи градове на страната. Особено внимание в тазгодишния доклад се отделя и на масовите граждански протести във Варна, при които десетки хиляди излязоха по улиците на морската ни столица в знак на недоволство срещу неформалната икономическа групировка ТИМ, за която се смята, че е въвлечена и в престъпни дейности. 

 Единственият от осемте показателя, по които страната ни отбелязва напредък, е дейността на гражданското общество, което се обяснява с подкрепата на ЕС за подобни инициативи и повишената употреба на социалните мрежи, и интернет. Това, според „Фрийдъм хаус”, е дало възможност на гражданите открито да изразят възмущението си от срастването на политиката с икономиката, поради което страната ни може да се похвали с колебливо развитие по отношение на поне една демократична ценност.