Бежанците не искат да учат български, 85 % гледат на Запад

Начинът на живот и обичаите на голяма част от настанените от Агенция по бежанците емигранти у нас е такъв, че предпочитат да спят и да се хранят на пода, заяви председателят на агенцията Николай Чирпанлиев.
Изказването е в отговор на твърдения на президента Росен Плевнелиев, че бежанците „спят по пода без ток и вода".

Според Чирпанлиев в лагерите са осигурени достатъчно легла и дюшеци, но когато хората искат да спят на пода няма как да бъдат накарани да правят друго.

По отношение на призивите на президента да бъде задействан планът за реакция при бежански кризи Чирпанлиев отговори, че той се задейства при извънредни ситуации с навлизане на над 500 емигранти на ден и освен това процедурата се случва едновременно в целия Европейски съюз.

Новото ръководство на ДАП даде първа пресконференция в пълен състав и отговори на множество въпроси, като обеща по-чести срещи с медиите и по-добра комуникация.

Към 21.10.2013 година 4659 лица са потърси закрила у нас, от тях е предоставен статут на бежанци на 18 души, получени са 301 отказа, а 1154 души са получили хуманитарен статут.
От тях 987 са деца между 0-13 години, а 360 души са на възраст между 14-17 години.
От общата цифра 1308 са жените, а 3442 са мъжете. Подробна информация може да бъде открита на официалния сайт на агенция, а до дни ще бъде създаден и специален допълнителен сайт към него, който да координира всички организации и хора, които искат да помогнат на бежанците.

262 бежанци са получили подслон в Ковачевци, като са настанени в сграда собственост на Министерство на образованието. Проведени са разговори с просветния министър и едва когато са уточнение всички параметри хората са били изпратени там.

Предстои да се търсят и други сгради и населени места, където да бъдат изпращани бежанци, но засега Чирпанлиев отказа да даде повече подробности, тъй като няма нищо договорено. Идеята на агенцията е все пак хората да бъдат настанявани в сравнително отдалечени места, за да не се получават конфронтации с местното население, но все пак да има добра комуникация.

Николай Чирпанлиев разказа за случаи на недобросъвестни бежанци, като „с болка" съобщи, че в лагера в кв. Враждебна само преди дни са платени около 4000 лева за ремонт, а вече има счупена мивка и откачени врати, върху които се играят карти. Настанените бежанци са информирани, че всичко счупено ще се възстановява от тях самите и „каквото си направят, в такова ще живеят". Чирпанлиев бе категоричен, че няма да се плащат народни пари, защото някой е решил да чупи.
В агенцията на няколко пъти подчертаха, че много разчитат на помощта на студенти арабисти, които ще помогнат в анкетирането на бежанците, за да се уточни какво те искат и какво смятат да правят - да останат тук, да напуснат в друга посока или да се върнат в родината си. Според цялото ръководство обаче почти 85% от пристигащите у нас нямат намерение да остават в страната, а искат да заминат за Западна Европа веднага, след като получат статут на бежанец.

Агенцията е осигурила всичко необходимо, за да се обучат бежанците на български език, но засега интереса не е особено голям и такова желание са изявили по-малко от 100 души.

„Недейте да имате този комплекс, че не ги посрещаме идеално. Те идват от много по-лоши условия, а тук им се дава покрив, топлина. Обществото ги приема така, както никъде другаде не би приело", гарантира от своя страна Нидал Алгафари, който активно помага с комуникацията.

От днес се задейства и работна група, която да започне разработването на национална стратегия за интеграция на онези бежанци, които искат да останат в нашата държава, обяви зам.-председателят Стоян Петров. В момента се извършва и проверка от комисията по финансов надзор на работата на предишното ръководство.