Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество със Северна Македония не реши съществуващите проблеми и не даде перспектива за изчистване на останалите спорни въпроси между двете страни. За разлика от Преспанския договор с Гърция, той няма измерими искания и задължения, които могат да бъдат контролирани как се спазват.

Това заявяват в своя позиция до медиите от БСП-София по повод отношенията между България и Северна Македония.

България поставя червената линия преди рамката на преговорите на Скопие с ЕС

България поставя червената линия преди рамката на преговорите на Скопие с ЕС

Захариева: Непризнаването на историческата истина тежи в настоящето

По думите им страната ни има право на вето и може да отложи срока на започване на преки преговори на ЕС с Република Северна Македония. Това е последният сериозен преговорен инструмент в отношенията ни с РСМ, подчертават те.

В тази връзка те призовават към национален консенсус за възприемане и определяне на следните области, представляващи "червени линии", съхраняващи националния интерес на страната ни. Това трябва да са ясни и проверими искания, които северномакедонската страна да приеме като задължение, допълват червените.

Според тях преди всичко е необходимо да се определи какво разбираме под "Обща история", както и да се уточни спецификата на използвания официален език. В дефиницията на понятията, че под Обща история се разбира единен исторически процес на формиране, развитие и утвърждаване на българската народност и нация от Средновековието до края на Втората световна война, а под официален език се разбира език, чиито генезис и развитие се основава на българските говори.

Датата 2-ри август 1944 г., когато са декретирани македонската държава, нация и език, трябва непременно да присъства, категорични са от БСП-София.

Те смятат, че трябва да се договорят промени в Преамбюла на конституцията на Република Северна Македония - сред държавнотворните народи: сърби, турци, роми, власи, бошняци да бъдат добавени и българите. Трябвало да се договори при предстоящото преброяване на населението в Република Северна Македония, което ще се проведе през април 2021 г., българите да бъдат включени официално сред етническите групи и народности.

БСП-София са категорични, че трябва да бъде активирана работата на Съвместната междуправителствена комисия, създадена по чл.12 от договора. Тя трябвало да има работни групи и подкомисии по ключови въпроси - инвестиции, култура, икономика, енергетика, бизнес, транспорт и съобщения (особено в контекста на коридор №8), наука, отбрана и сигурност, отбелязват още социалистите.

Те изтъкват, че трябва да има отказ от евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, засягаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание и противоречаща на съвременните европейски ценности.

От БСП-София настояват и за въздържането от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. "македонско малцинство" в България.

Лекомислена грешка на българската външна политика е пропуска да се решат спорните въпроси преди подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, смятат те. 

За да бъдат гарантирани нашите национални интереси, ние се нуждаем от подписването на Анекс към Договора за приятелство или на Декларация на правителството на Република Северна Македония и потвърдена от парламента на РСМ. В тях да бъдат включени и областите представляващи "червени линии". Тези документи трябва да бъдат подписани до свикването на първата Междуправителствена конференция между ЕС и РСМ. В противен случай нашите интереси изискват прилагането на правото ни на вето и отлагане на началото на преговорите за присъединяване за 2021 год, пишат още от БСП-София.