Септемврийско проучване на Галъп отново сочи преднина на БСП пред ГЕРБ при избори в момента.

Редовното изследване на „Галъп интернешънъл" е проведено от 12 до 19 септември 2013 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1013 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете.

Според социолозите от Галъп това потвърждава хипотезата за консолидация на електората на социалистите, която най-вероятно се дължи на защитната позиция, в която БСП изпадна. Индиректен показател за мобилизацията сред привържениците на партията е и лекият превес на онези, които смятат, че БСП би спечелила предстоящи избори пред онези, които очакват ГЕРБ да ги спечели.

Друг интересен факт според социолозите е, че откритата намеса на ГЕРБ в протеста срещу управляващите не среща преобладаващо одобрение, дори сред десния електорат, въпреки че привържениците на ГЕРБ я подкрепят.На въпрос за участието на организирани симпатизанти на ГЕРБ в протеста 58% отговарят, че не одобряват, а 22% - одобряват.

Потенциалът на Реформаторския блок остава видим. На хипотетичния въпрос от типа „бихте ли гласували" блокът получава 6% положителни отговори.Шансове да бъдат в следващия парламент запазват и НФСБ и „Атака". Към този момент това, разбира се, не могат да бъдат прогнози за реален изборен резултат, изтъкват от Галъп.

Според директора на Галъп Първан Симеонов въпросът за Реформаторския блок все още не е „колко", а „какво". Блокът засега е в лабораторен порядък, а на отворен въпрос хората посочват по-скоро партиите, които са част от него и имат нужда от време, за да го разпознаят като единен политически субект, обясни Симеонов.

По отношение на националистическия вот Симеонов обясни, че макар „Атака" за първи път да дръпва с малко пред НФСБ, не трябва да говорим за „изпреварване", тъй като това би било прекалено „жълт" анализ на сложна политологическа ситуация.

През този месец няма съществена динамика и в доверието към основните институции и личности. В челото закономерно продължават да са личности, които остават по-далеч от текущия политически дебат - еврокомисарят, столичната кметица, настоящият и бившият президент, главният прокурор.Вероятно именно заради по-трайната намеса на президента Плевнелиев в текущия политически процес, президентската институция не се ползва с нивата на доверие от повече от 40 и близо до 50 на сто в първата година и половина на мандата.

Личното доверие в Росен Плевнелиев пък за момента остава на нивата от август - 37% от българите имат доверие в него срещу 46 на сто през септември 2012-та.

Бойко Борисов се стабилизира на нива на доверие от 20 и над 20 % от пълнолетните българи. Данните от идните месеци ще покажат дали това е част от общата посока на стабилизация, дали е моментно явление, или е начало на растеж. Дори да става дума за стабилизация, тя е на по-ниски от преди нива.

Нивата на доверие в правителството напомнят нивата в последните месеци на управлението на Борисов и в първите месеци на управлението на Тройната коалиция.Недоверието към правителството чувствително преобладава, но в същото време показателите се стабилизират - след обичайните благоприятни първи дни и последвалото сериозно разколебаване на доверието при назначаването на Делян Пеевски.

45% подкрепят протестите срещу правителството, а 44% - не. Почти същото е разпределението на мненията и по отношение на въпроса трябва ли правителството да подаде оставка, както и трябва ли протестите да продължат.Контрапротестите се ползват с одобрението на 35% от българите, а 51% не ги одобряват.