Президентът Георги Първанов подложи на критика някои моменти от Пакта за финансова стабилност, известен като пакта „Дянков".

След като проведе две последователни срещи - с министър Симеон Дянков и делегация на БСП, Първанов разпространи позиция по дискутираните мерки в пакта.

Той е категорично против предложените промени в Конституцията за създаването на извънреден механизъм за гласуване, тъй като това ще влезе в противоречие с общите конституционни правила за провеждане на този процес.

Недопустимо е, по думите на президента, данъчни закони и то една малка част от тях, както и максималното равнище на бюджетния дефицит, да бъдат приемани от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички народни представители, т.е. с мнозинство, с което се изменя самата Конституция.

В същото време правителството се формира с обикновено мнозинство и вот на недоверие се гласува с мнозинство, повече от половината народни представители, отбелязва Първанов.

Поради това той призовава исканите промени в основния закон да бъдат оттеглени, а фискалните правила, по които бъде постигнат обществен консенсус да се запишат в Закона за устройството на държавния бюджет.

Според президента Първанов не е правилно на правителството да се определя таван на бюджетния дефицит под европейските изисквания при положение, че никой не може да предвиди за години напред дали променящата се макроикономическа реалност или форсмажорни обстоятелства няма да наложат нарушаване на горната граница на дефицита. Подобна практика би лишила следващите правителства от възможността да провеждат адекватна и гъвкава финансова политика, която да отговаря на конкретните икономически и финансови възможности. По-важно е акцентът да бъде поставен върху качествения контрол и ефективността на държавните разходи, а не върху моментния им размер.

Първанов е на мнение, че предлаганите данъчни промени биха били убедителен мотив, ако засягаха всички видове данъци, които оказват влияние върху инвестиционната активност на бизнеса - непреките данъци и особено ДДС, както и някои местни данъци.

Според президента Първанов по този начин остава впечатлението, че с тази промяна се отнема възможността за провеждане на политика от бъдещите правителства и тихомълком се решава един незавършил дебат за прогресивното подоходно облагане (плоския данък).

Първанов е с резерви и изразява опасения по предложението за ограничаване на размера на публичния сектор до 40 % от БВП, имайки предвид ниската социално-икономическа база, от която тръгва България. Той смята, че ако такъв лимит бъде наложен, то следва да се предвиди възможност за допълнителни разходи за строго определени цели, като например ускорено усвояване на европейските средства, извършване на важни структурни реформи, постигане на целите в Националната програма за реформи и Конвергентната програма.

Държавният глава поставя още въпрос защо липсва регламент за максималния размер в процент от БВП на държавния дълг. Той предлага със Закона за устройството на държавния бюджет да бъде въведено задължително минимално равнище на фискалния резерв.