Дължим признание, почит и памет на горяните, убеждава Плевнелиев

На горяните ние все още дължим и почит, и памет. Дължим признание, дължим разказ за тях на младите. Това каза държавният глава Росен Плевнелиев по време на церемония, на която посмъртно бяха удостоени с орден за гражданска заслуга 30 български горяни, командири на чети на територията на цялата страна.

Това е една малка част от хората, които са участвали в горянското движение, припомни Плевнелиев.

Държавният глава посочи фактите, свързани с горянската съпротива срещу установяването на комунистическия тоталитарен режим у нас, която е първата организирана съпротива и в рамките на Европа. Росен Плевенелиев припомни даденото от президента на Унгария признание, че не унгарците, а българските горяни са първите в тази съпротива. Фактите, които потвърждават това, са съпротивителните действия на горяните в периода 1944-1956 година.

"Това са повече от 12 години. Разкритите от Държавна сигурност нелегални организации са почти 600. Горяните и техните помощници са наброявали повече от 10 хиляди души", изтъкна държавният глава.

Награждават посмъртно 30 горяни

Между 1952-1953 г. е имало около 3130 горяни в близо 160 чети

Той посочи, че в борбата си да смаже този бунт, комунистическият режим и Държавна сигурност са мобилизирали огромен ресурс - над 55 хиляди сътрудници, без участието и на редовна българска войска.

"Очевидно заплахата за режима е била толкова сериозна, толкова мащабна и така продължителна, че целият репресивен апарат на тоталитарния режим е бил ангажиран с унищожаването както на участниците в горянското движение, така и на спомена за тях. Малцина са оцелелите - повечето загиват в битки или убити без смърт и присъда. Семействата им са преследвани в продължение на десетилетия. Само в периода 1950 - 1953 г. са арестувани близо 24 хиляди сподвижници на горянското движение, от тях осъдени на смърт са 241", припомни Плевнелиев.

По думите му това движение впечатлява не само със своята масовост - а най-вече с невероятното чувство за общност, за кауза, за споделени житейски устои, които комунистическият режим със страшна сила от ден първи започва да руши и да заличава. Горяните се съпротивляват срещу комунистическите порядки в българското село от 1944 - 1956 г.

В речта си президентът Плевнелиев опроверга съществуващия в общественото пространство мит, че народът ни не е оказал никаква съпротива на комунистическия режим и едва ли не е приветствал установяването му на власт.

Президентът отбеляза, че е факт, че комунистическият режим и наследниците му са направили всичко възможно да подменят историята и да я заличат. Той обаче е категоричен, че ние никога не бива да забравяме, че свободата ни не е дар, а че за нея са се пожертвали хиляди големи, достойни, храбри българи.

"Отдавна за съжаление в обществото, в медиите битува твърдението, че ние българите не сме имали своя бунт срещу комунистическия, тоталитарен режим. Това е лъжа - изгодна някому, но в никакъв случай - не на следващите поколения. Защо забравяме горяните - най-ранната и най-масова съпротива срещу настъпването на комунизма по съветски модел в цяла Централна и Източна Европа. Защо? Кой има изгода от това", попита Росен Плевнелиев.

Той апелира никога да не забравяме, че тези големи българи са си давали сметка колко античовешка и човеконенавистна система са налагали комунистическите лидери. Плевнелиев настоя и отбеляза като крайно важно историята за първата българска съпротива срещу комунистическата диктатура да намери своето подобаващо място сред хрониките на движенията за демокрация в Източна Европа.

Нека никога не забравяме, че тези хора си даваха сметка за това, че се рушат изконни човешки, изконни български ценности. Нека никога не забравяме, че тези българи с вяра в свободата и хуманизма смело излязоха напред. Те носиха своя кръст, но те бяха личности, бяха герои, бяха големи българи и остават такива, подчерта Росен Плевнелиев.

Плевнелиев отличи отец Паоло Кортези от Белене

За приноса му за предаването на знанието за тоталитарното минало

"Българските политици трябва да имат и смелостта и куража. Българските професори трябва да имат достойното отношение към историята. Тоест цялата истина за историята. Не просто полуизказана, а в учебниците - за младите, за да имат те достойно бъдеще", апелира Плевнелиев.

Лиляна Друмева от Съюза на репресираните, която получи част от високите отличия, заяви, че ще направи всичко възможно съгражданите на тези бележити българи да знаят, че те са съществували. С думи на признателност Друмева се обърна към държавния глава и към присъстващия министър на правосъдието в оставка Екатерина Захариева.

"През последните 27 години, вие сте първият държавен ръководител, който толкова спокойно, убедено, отговорно назова истината за съпротивителното движение след 9-ти септември такова, каквото е било", посочи Друмева.

Тя призна, че е срещнала огромна трудност при издирването на близките на загиналите. "Една голяма част от тях са били твърде млади, за да оставят поколение, друга част - близките им са починали, други са изселени в Канада, САЩ, а други - все още се боят от червената болшевишка чума, която върлува в България. Не зная колко силен е бил този болшевишки юмрук, но тези, които се намират в тази зала, знаят колко трудно се понася той като наследници на тези, които са загинали, които са били по затворите или със своя скромен всеотдаен живот са загинали в името на демократичните принципи на България", посочи Друмева.

С укази държавният глава посмъртно отличи: Васил Златевски, Тодор Филипов, Стойчо Караджов, Герасим Николов, Христо Бузов, Иван Тасев, Петър Дойков, Петко Китиков, Георги Комитов, Минчо Михов, Атанас Баталов, Спас Райкин, Стефан Генчев, Спас Иванов, Кольо Господинов, Цанко Цанков, Цветанка Чолакова, Атанас Баташки, Добри Чапуков, Христо Пенчев, Пеньо Михов, Георги Търпанов, Кръстьо Хаджииванов, Стоян Денев, Стоян Гергинов, Яни Стоянов Магриотов, Фаик Алиев, Сюлейман Адемов, Али Рези Кехайов, Атем Гуйчов.

От съюза обещаха съгражданите им да получат тези награди и да знаят, че такива личности са живели и са гордост за майка България.