България ще продължи да отстоява позицията, свързана с основното изискване да се спазва Договорът за добросъседство от 2017 година. Това, което малко ме притеснява като историк е, че във всичките точки, които се казаха историята отсъстваше. Разбирам изключителната необходимост да се демонстрира някакъв прогрес в двустранните отношения и той наистина може да бъде постигнат в някои области, които не изглеждат толкова сложни и трудни, а принципно са перспективни"
Това заяви директорът на Института по история при БАН доц. д-р Даниел Вачков в студиото на "Денят ON AIR".
"Проблемът не е чисто научен или академичен спор. Той опира до много неща. Това, което констатираме в комисията от три години и половина, е, че има едно категорично нежелание да се възприеме една от основните тези в точка осма за уточняване на общата история. Нежелание да се признае, че между населението на днешна Република Северна Македония и днешна Република България във вековната история има изключително много общи черти"., настоя той.
Ние говорим за процеси - културни и икономически, които са били сходни и когато Македония не е била част от България, уточни историкът.
Според него, сега се прави опит да се избегне най-сложната област във взаимоотношенията, която е основният ни проблем в отношенията ни със Скопие.
В Северна Македония все още не искат да се съгласят, че имаме обща история и личности, които са част от историята на района Македония, които обаче са имали категорично българско самосъзнание, припомни той.
"Правото те да се самоопределят никой не може да им го отрече. Обаче нямат право да налагат това свое право върху хора, които отдавна не са живи и ясно са се определили какви са", подчерта Вачков.
Припомняме, че Консултативният съвет по Национална сигурност след шестчасово заседание днес излезе с обща позиция, прочетена от президента Румен Радев в присъствието на всички членове на съвета.
Така, в отношенията с Република Северна Македония България препотвърджава позицията си до този момент и няма да даде зелена светлина за преговори за членство в ЕС. Препотвърждава се и позицията за Република Албания.
Всички парламентарни групи са обединени около това, че Република Северна Македония трябва да спазва условията в договора за добросъседство от 2017 година и да не нарушава правата на македонските българи, за да получи зелена светлина от България за членство в Европейския съюз.
Не срокове, а реални резултати иска България от Република Северна Македония. Започването на преговорите не може да се обвързва със срокове, категорични са от КСНС. Държавният глава изказа специална благодарност за усилената работа и постигнатия консенсус на срещата.
Още при встъпването си на власт новият министър-председател Кирил Петков се обяви за "нов подход" по отношение на воденето на преговорите със Скопие. Така например ще бъдат създадени нови междудържавни комисии, не само в сферата на историята, а в сектор икономика, инфраструктура и култура. Самият Петков пък ще посети столицата на югозападната ни съседка следващия вторник, 18 януари.
Самият премиер Кирил Петков отказа да коментира пред медиите с мотив, че бърза за следваща среща, но стана ясно, че ще следва приетата позиция на КСНС.