Депутатите обсъдиха в пленарна зала Закона за жестомимичния превод, внесен от социалистите, но малко гласове не достигнаха, за да бъде приет.
Това много ядоса социалистите. На брифинг депутатът Елена Йончева обяви този ден за позорен ден за българската демокрацията.
С отхвърлянето на закона се орязват правата на около 150 000 души, по думите й.
От съюза на глухите поискаха достъп до всички услуги като останалите граждани. Те са разочаровани, че проектът не е минал, тъй като решаването на проблема се отлагало във времето. Хората с увреден слух няма да се чувстват пълноправни граждани на България, тъй като били изолирани и нямали достъп до информация. От съюза на глухите искат политическа воля за решаване на проблема. Това е лош ден за хората с увреждания, недоволен е Георги Гьоков, който не може да се примири, че жестомимичният език у нас не се признава.
В зала обаче депутатът от ГЕРБ Светлана Ангелова заяви, че законът няма да реши проблемите. Освен това езикът на жестовете у нас не бил унифициран. В различни региони една и съща дума се изразявала с различни знаци.
"Хубаво е, че имате идеи. Не е важно количеството, а качеството на внесените законопроекти", заяви Ангелова. Законотворчеството не е състезание, предупреди тя.
Червеният депутат Михаил Христов обясни, че добротата се разбирала и без жестове и думи. Съпартиецът му Валери Жабланов обвини мнозинството в партиен егоизъм.
В България живеят над 120 000 лица с различна степен на увреждане на слуха. По данни на Европейския съюз на глухите броят на ползващите българския жестомимичен език е 50 000.
За преобладаваща част от лицата с увреден слух, глухите и сляпо-глухите жестомимичният език е основно средство за комуникация и за пълноценно осъществяване на техните човешки и граждански права.
Липсата на държавна политика за признаване, регламентиране и развитие на българския жестомимичен език се явява пречка за интеграцията на хората с увреден слух в обществото и за достъпа им до качествено образование, публични услуги и заетост, пише в мотивите на проекта.
Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания е ратифицирана от Европейския съюз на 23 декември 2010 г. На 10 февруари 2012 г. с обнародването на Закона за ратифициране на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, в България окончателно се гарантира предимството на нормите на Конвенцията пред вътрешното законодателство, припомнят световните практики от Левицата.
Прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания като част от вътрешното право на страната ни изисква да се уреди законодателно използването на жестомимичния език.
Според вносителите със създаването на Закон за българския жестомимичен език Република България ще изпълни свои основни международноправни ангажименти, произтичащи от ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, както и ще се регулират обществени отношения, които до момента не са уредени пълноценно на законодателно ниво. Ще се регламентира ролята и мястото на преводачите от и на жестомимичен език.