Старостилците - има ги от 1968 г., а сега регистрацията им е заплаха за националната сигурност

Парламентът започна днешното си заседание с изслушване на служебния министър-председател Димитър Главчев относно съдебните дела за вписването на Българската православна старостилна църква (БПСЦ) и мерките, предприети от държавата за защита на обществения и държавен интерес.

Точката бе внесена поради скорошното решение на Върховния касационен съд (ВКС), което позволи вписването на БПСЦ в регистъра на вероизповеданията. На изслушването Главчев подробно представи данни около казуса със Старостилната църква.

По време на изслушването Димитър Главчев припомни, че Европейският съд по правата на човека е подчертавал, че БПЦ е "единна, правна и неделима". Според него регистрирането на нова православна църква противоречи на Конституцията и може да доведе до разделения в обществото.

Депутатите се заемат да бетонират единството на БПЦ

Законопроектите на ГЕРБ-СДС и БСП-ОЛ бяха подкрепени с 20 гласа "за"

"Решението за регистрация на такава църква е в компетенциите на Народното събрание. Не бива да допускаме разделение на православната общност в страната", изтъкна Главчев.

Депутатите бяха категорични, че регистрацията на старостилната църква представлява заплаха за националната сигурност, а дирекция Вероизповедания към Министерски съвет е проспала проблема.

От ДПС-Ново начало видяха дългата ръка на Сорос и обещаха на Доналд Тръмп, който обяви битка със соросоидите и да се изчистят сподвижниците на Сорос в българския парламент. Атанас Зафиров от БСП настоя директорът на дирекция Вероизповедание да бъде пенсиониран.

А че има потенциална заплаха за националната сигурност призна и премиерът Димитър Главчев като поясни, че тази заплаха идва от противоречието с Основния закон на страната. Депутатите поспориха и кой от тях е кръстен в църква.

Старостилната общност в България се обособява през 1968 г., след като Българската православна църква (БПЦ) преминава към Григорианския календар. Групата, придържаща се към Юлианския календар, остава юридически свързана с БПЦ. В продължение на над две десетилетия съдебни спорове възпрепятстват регистрацията на БПСЦ в България, основно заради Закона за вероизповеданията от 2002 г. Според него само БПЦ-БП може да представлява Източното православие у нас.

През 90-те години Старостилната църква изгражда собствена йерархия, начело на която застава епископ Фотий Триецки, ръкоположен от Гръцката старостилна църква. През 2016 г. той е въздигнат в ранг митрополит.

Възраждане и ГЕРБ внесоха промени в Закона за вероизповеданията

Българската православна църква е една

Старостилната църква в България се отделя от Българската православна църква (БПЦ) през 1990 година, като причина за разрива е несъгласието с използването на новоюлианския календар в богослужението. Въпреки че недоволството от приемането на този календар датира още от 1968 година, то остава предимно сред консервативните среди в БПЦ до началото на прехода.

След отделянето църквата се оформя като Триадицка епархия под духовното попечителство на старостилната Гръцка истинно-православна църква, известна още като Синод на противостоящите. През 1993 година Синодът на противостоящите предоставя автокефалия на Триадицката епархия, която става независима църковна структура. Тогава за неин предстоятел е избран ръкоположеният триадицки епископ Фотий.

През 2016 година Фотий е издигнат в сан митрополит, което подчертава утвърждаването на църквата като самостоятелна религиозна институция, а нейните последователи към този момент са приблизително 3000 хил. човека.

Св. Синод кани старостилната общност в "спасителния кораб" на каноничната църква

Според БПЦ решението на съда отваря вратите за роенето на още "православни църкви"

През ноември 2011 г. Българската православна старостилна църква подава документи за регистрация в Софийски градски съд. Дирекция "Вероизповедания" изразява становище, че използването на името "православна" от църквата противоречи на Конституцията и Закона за вероизповеданията от 2002 г., според които само Българската православна църква (БПЦ) е представител на източното православие в България.

Светият синод на БПЦ също изразява позиция, че жалбоподателят не може да използва думата "православна" в наименованието си и предлага алтернативата "Българска старостилна църква".

На 27 февруари 2012 г. Софийски градски съд отказва регистрация с мотива, че църквата се е отделила от БПЦ в нарушение на нейния устав и няма право да използва подобно наименование или имущество, свързано с БПЦ. Решението се основава на разпоредби от Закона за вероизповеданията, които забраняват използването на идентични или сходни имена от отделили се религиозни общности.

През декември ВКС постанови вписването на БПСЦ в регистъра на вероизповеданията. Това предизвика полемика, тъй като досега законът не допускаше регистрирането на друга православна църква, освен БПЦ-БП.

Очаква се дискусиите по темата да продължат, като тя ще бъде допълнително разглеждана и от компетентните институции.

Православната църква е една, категоричен патриарх Даниил

Според него с решението на ВКС се връщаме години назад