Днес е последният срок, в който Централната избирателна комисия (ЦИК) определя условията и реда за гласуване на българските граждани в чужбина на предстоящите президентски избори на 6-и ноември. Българката Елена Хамбарджиева, която живее в Ню Йорк, обясни пред БНР, че промените в Изборния кодекс затрудняват огранизацията на вота.
Според промените в Изборния кодекс избирателна секция в чужбина да се открива с 60 заявления. В една държава може да има не повече от 35 секции.
"Организацията ще бъде по-трудна, защото трябва да съберем 60 подписа за образуване на една секция. Няма да има повече автоматични секции, което означава, че на ново трябва да събираме подписи за секциите, които бяха установени като постоянни.
САЩ е много голяма държава и ще е много трудно за хората, които са 5 часа път от Ню Йорк. Ние сме много имигранти... Ако искаме да покрием всички българи зад граница, то трябва да има над 2000 секции. Ограничението за 35 секции за страна са смешни", заяви Хамбарджиева.
"Българите в чужбина ще продължат да се борят срещу приетите промени", увери Елена Хамбарджиева. Тя открои като важно воденето на активна информационна кампания зад граница.
Този Изборен кодекс съвсем не помага на българите в чужбина. Ще започваме информационна кампания, която ще има за цел да информира българите в чужбина. Тази кампания трябва да се води от българската държава, която обаче не прави нищо в тази посока.
Информационната кампания е една от най-важните неща преди изборите, които държавата трябва да направи. Ние се опитваме и правим каквото можем, но резултатите биха били много по-големи, ако държавата инвестира и се опита да информира българите в чужбина.
"Не сме спрели да се опитваме да коригираме тези правила, които не са честни и правилни, и не ни помагат. Те ни ощетяват. Призоваваме всички българи да станат по-активни и да си помагаме за една добра кауза", каза Елена Хамбарджиева.
Кастело Белведере
на 09.09.2016 в 11:03:11 #1Просто е смешно да се поставя таван на секциите. Трябва да са толкоз, че да правят гласуването достъпно и лесно за всички. Останалото са изсмукани от пръстите измислици на шепа нискочели патреотарчета. Които не искат да напуснат ментално задния, обрасъл с бодили двор, дето са израснали и да видят, че съществуват и широки друмища, цветни градини и усмихнати хора. Като прости и елементарни душици предпочитат невежеството, локализма и тесногръдието, които са лесно контролируеми. Сами в перспектива се обричат на забвение.