Доверието към ГЕРБ пада, народът казва, че живее зле

61% oт българите са на мнение, че през последната година жизненият им стандарт се е влошил. Това сочат данните от проучване на НЦИОМ за обществено-политическите нагласи у нас, проведено в периода 5-12 март 2010г.

От него става ясно, че едва 5% са тези, които твърдят, че живеят по-добре - това са главно столичани и висшисти.

Паралелно с това за последните три месеца подкрепата за работата на правителството бележи спад от 6%.

Спадът в доверието към кабинета в национален план се обуславя най-вече от растящото обществено неодобрение към секторните политики в здравеопазването, социалната сфера и финансите.

От НЦИОМ регистрират най-изразително влошаване на стандарта на живот през последната година сред хората на възраст 50-59 години.

Така 70% от тях твърдят, че живеят по-зле. Подобна тенденция е налице и сред нискообразованите, жителите на селата, безработните и бедните.

Проучването извежда като извод и фактът, че негативните промени засягат почти всички обществени прослойки. Доказателство за това е и сравнението с данните на НЦИОМ отпреди година (март, 2009 г.). Тогава най-големите опасения на българите (57%) са се отнасяли до евентуална невъзможност за посрещане на битовите разходи - за парно, за ток и др.

Днес 56% от респондентите вече споделят, че имат реални затруднения при плащането на режийните разходи за дома си, а страховете от кризата вече са реалност. С 4% (от 51 на 54%) за година се увеличава и процентът на тези, които твърдят, че реално се ограничават от стоки от първа необходимост.

Като цяло най-висок е делът на хората, които не очакват промяна за себе си в обозримо бъдеще - всеки четвърти българин очаква занапред положението му да се влошава.
В цифри това изглежда така - близо 60% от българите посочват, че положението им се е влошило през последната година.

От НЦИОМ съобщават още, че преди година 22% от интервюираните са се опасявали, че в условията на криза няма да могат да изплащат кредитните си вноски.

Днес всеки пети от българите твърди, че среща трудности да погасява кредитните си задължения.
Най-големи затруднения по обслужването на своите кредити изпитват хората на възраст между 30 и 59 години, работниците и заетите в частния бизнес, сочат данните от проучването.

Проведеното допитване извежда и резултати за политическите симпатии и електорални нагласи у нас.

Според тях средната оценка за работата на кабинета от началото на мандата на ГЕРБ до момента е добър 3.90 (измерена по шестобалната система).
Сред симпатизантите на управляващите тази оценка е значително по-висока (4.60), а сред избирателите на БСП - значително по-ниска (3.10).

Логично - за последните три месеца с 30% нараства неодобрението към министър Божидар Нанев, с 15% към социалния министър Тотю Младенов и с 13% към Симеон Дянков.

Обратно - като цяло най-одобряваният министър от кабинета (от 66% от запитаните) е Цветан Цветанов. Той събира и рекордно ниско неодобрение от 17%, особено в сравнение с останалите изявени политици.

Интересно е да отбележи, че Цветанов е одобряван от близо половината от симпатизантите на БСП.

В началото на март сред най-одобряваните български политици се нарежда и премиерът Бойко Борисов. Освен че могат да разчитат на подкрепата на близо две трети от българите, двамата получават добри оценки и от привърженици на политическите си опоненти, изтъкват от НЦИОМ.

В топ 10 на българските политици попадат още Георги Първанов (48% подкрепа), Николай Младенов (39%), Вежди Рашидов (38%), Божидар Димитров (35%), Цецка Цачева (34%), Мирослав Найденов (34%), Симеон Дянков (32%), Росен Плевнелиев (28%).

Що се отнася до институциите и доверието в тях, резултатите от допитването на НЦИОМ сочат спад от 3% в одобрението за работата на Народното събрание.
Средната оценка за работата на парламента от началото на мандата на 41-вото Народно събрание е 3.40 по шестобалната система.

Сред симпатизантите на ГЕРБ оценката за работата на парламента е 3.80, а сред привържениците на БСП е 2.90, посочват от НЦИОМ.

Важно е да се отбележи още, че ако изборите за Народно събрание бяха в средата на март, много вероятно е в парламента да попаднат пет партии - ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака и Синята коалиция.

ГЕРБ запазва почти без промяна твърдото си ядро от изборите през 2009г., но започва да губи част от периферните си симпатизанти - особено сред младите до 39 години и сред жителите на областните градове.

Населението е критично настроено, но в неговите представи не съществува реална политическа алтернатива на сегашното управление, показват данните.

От НЦИОМ изтъкват, че въпреки дискусиите за лидерството в БСП, не се регистрират признаци за сериозна вътрешна алтернатива на сегашния лидер. Сергей Станишев се ползва с одобрението на 72% от социалистите. Татяна Дончева изостава с 56% и Георги Кадиев с 46%.

В момента не съществува вероятност РЗС да попадне в парламента. Нещо повече - лидерът на партията Яне Янев губи 18 % одобрение и добавя 23% неодобрение за последните три месеца, сочат още данните на НЦИОМ.

Налице е известна разколебаност сред привържениците на партия Атака. Въпреки това авторитетът на Волен Сидеров остава безспорен.