Депутатите подхванаха три проекта на Закон за отбраната и въоръжените сили. Единият е на МС, другите два – на Красимир Каракачанов и на Велизар Енчев. Проектът на патриота Красимир Каракачанов се отнася до задължителната казарма.

В мотивите на вносителите е посочено, че основа за предложения законопроект е привеждането на националната отбрана в съответствие с Конституцията на Република България, където в чл. 59, ал.1 е посочено, че защитата на отечеството е дълг на всеки български гражданин.

Заедно с това, като основни мотиви са въведени актуалното рязко влошаване на параметрите на сигурността в Европа, очевидното намаляване на реалната боеспособност на въоръжените сили и затрудненото комплектуване на военновременните формирования с качествени кадри и специалисти за определени специалности.

С предложенията вносителите внасят промяна в част от текстовете на сега действащия Закон за отбраната и въоръжените сили регламентиращи професионалната военна служба и въвеждат нов раздел, който да създаде законови разпоредби относно задълженията на гражданите по отношение отбраната на страната в смисъла на наборната военна служба.

Третият проект - на Велизар Енчев, също предлага задължителна казарма.

С предлагания от Министерски съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) се цели усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща дейността на въоръжените сили, задълженията и правомощията на органите за тяхното ръководство и командване, обясни председателят на ресорната комисия в НС генерал Михо Михов.

Законопроектът е част от политическите усилия и воля за реализация на резултатите от прегледа на способностите на въоръжените сили и приетата с решение на Народното събрание от 25.11.2015 г. „Програма 2020“.

Прецизират се и се допълват правомощията и задълженията на Министерския съвет, министъра на отбраната, областните управители, ведомствата и юридическите лица с възложени военновременни задачи с цел създаване на детайлна уредба на държавната политика в областта на отбранително-мобилизационната подготовка /ОМП/, като част от политиката по отбрана на страната, обясни Михов.

На министъра на отбраната се възлагат допълнителни правомощия по ръководство на логистичното осигуряване на въоръжените сили, координация на осигуряването на поддръжката от България като страна домакин на коалиционни сили за мирно и военно време, политиката по управление на жизнения цикъл на военни продукти и общото ръководство на проектното управление в министерството, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

На министъра на отбраната се възлага също и изготвянето и внасянето в Министерския съвет на проекта на Каталог на България за планираните възможности по поддръжка от страната домакин, единния списък на юридически лица, организации, стратегически и други особено важни обекти, които са от значение за отбраната на страната във военно време и за възлагане на военновременни задачи по отбраната на страната на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на юридически лица.

Разширяват се правомощията на началника на отбраната върху целия състав на въоръжените сили, без да се изземат правомощия от министъра на отбраната, каза Михо Михов.

Той ще отговаря за подготовката и състоянието на оперативните способности не само на Българската армия, но и на всички формирования от въоръжените сили, като поема и непосредственото ръководство на бригадата „Специални сили“.

Прецизирано е правомощието му да въвежда във и извежда от експлоатация отбранителни продукти за нуждите на въоръжените сили.