Когато фактите говорят, брюкселските лицемери и българските им микрофони мълчат гузно. Това написа в официалната си страница във "Фейсбук" българският представител в Европейския парламент и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки.

Той излезе с остра позиция по отношение на двойните стандарти при храните. Според него има решение на това разделение. Решението е чуждите вериги да бъдат задължени да предлагат определен процент местна продукция, произведена в България. То е предлагано в парламента, но е отхвърлено, припомни евродепутатът.

Цитирайки резултати от сравнително изследване на етикетите, съдържанието, качествата и цените на храните в България и в различни държави в Западна Европа, Джамбазки за пореден път остро разкритикува лицемерието и двойния стандарт, което Брюксел налага в западната част на Стария континент.

"Отдавна предупреждаваме, че във фалшивия патос на "европейските ценности" има тежка пробойна. Именно, че тези с "ценностите" ни смятат за втора ръка, второ качество хора, които не заслужават качествена храна, а могат да консумират каквото има и каквото остане", пише евродепутатът.

След като изрежда конкретни резултати от проверката, той обобщава, че при по-малко мляко, по-малко какао, по-ниско плодово съдържание, по-нисък грамаж, обаче повече палмово масло, при това в мляко за малки деца, се предлага на по-високи цени, от тези в Западна Европа.

Джамбазки акцентира, че стандартите на живот в Източна Европа, където сме ние българите и западната част на континента и съюза коренно се различават. В наша вреда. "И тази разлика в стандартите е основната причина за миграционното цунами на млади източноевропейци към Западна Европа", пише Джамбазки.

Евродепутатът съветва:

"Следващият път, когато срещнете някоя празноглава, нелепо ухилена кукувица, която на всеки критичен въпрос, насочен срещу лицемерието и двойния стандарт на брюкселските бюрократи Ви отговаря с бодряшки комсомолски лозунги тип "Да, Европа!", "Повече Европа" и прочее глупотевини, попитайте я следните няколко неща:

Да произвеждаш един и същи продукт, под една и съща марка, на една и съща цена, но със различно съдържание и да продаваш "първото качество" в западната част, а "втората цедка" на аборигените в източната част не е ли хранителен апартейд?"

Джамбазки пита дали развитите демокрации смятат своите източни съседи за недостойни да оценят и консумират истинско мляко, кафе, шоколад и затова им изпращат: "един мармот да завива в станиол каквото е останало от трапезата?

Отношението към гражданите в източната част, което е образец за колониален манталитет, не противоречи ли на лицемерните лозунги за "общи европейски ценности"? Що за обща ценност може да бъде идеята да продаваш по-некачествено детско мляко на географски принцип?".