Доклад на евродепутатите Пауло Казака и Дани Йоргенсен посочва, че Еврокомисията не се е отнесла достатъчно сериозно към присъединяването на Румъния и България.

Европарламентът в крайна сметка прие текст, предложен от Кристиян Вигенин, Казака и Йоргенсен, който гласи:

"Комисията не се отнесе с необходимата сериозност към подготовката на капацитета на Румъния и България за усвояване на финансови средства в областта на селскостопанската и кохезионната политика, изявления и действия на Комисията във връзка с това бяха заблуждаващи не само за Парламента, но и за българското и румънското правителство и бяха една от причините за загубата на средства от тези страни".

На днешната сесия на европарламента стана ясно, че ЕК няма да изготвя доклади за усвояването на еврофондовете у нас на всеки 3 месеца.

В друг текст, отнасящ се за България, Европейският парламент "изисква от Комисията да му представи специален доклад относно състоянието на управлението и контрола на средствата на Общността в България, който да обхваща периода до 15 юли 2009 г."

В същия параграф депутатите изразяват съгласие със становището на Комисията, че "всички действия и мерки, предприети наскоро от България, трябва да бъдат последвани от надеждни структурни коригиращи действия и основна реформа на всички структури, които участват в управлението на средствата на Общността, като се гарантира правилното и навременно усвояване на средствата и високо равнище на прозрачност".

В тази връзка ЕП призовава Комисията да подобри координацията и комуникацията с българските национални органи и "да следи отблизо изпълнението на различните планове за действие, които й бяха представени от България", както и да информира Парламента по този въпрос.

В доклада се припомня, че за пръв път след присъединяването на нови държави членки Комисията е въвела механизъм за сътрудничество и проверка за Румъния и България, с цел да бъдат отстранени "недостатъците в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност (...), както и да се наблюдава постигнатият напредък".

Депутатите от ЕП обаче си задават "въпроса за ефективността на механизма, неговата целесъобразност" и надеждността на предоставяната информация, като същевременно отбелязват, че действията на отговорните служби в Комисията са "неадекватни".

ЕП очаква "подобряване на координацията и систематично включване на експерти от всички заинтересовани служби на Комисията при изготвянето на докладите за напредъка; задава си въпроса какви поуки е извлякла Комисията по отношение на страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки за членство".

Относно европейски фондове в България и Румъния в доклада се отбелязва, че между 2004 и 2007 г. на България са предоставени 650 000 000 евро по фонда ФАР, 226 000 000 евро по фонда САПАРД и 440 500 000 евро по фонда ИСПА. Между 2004 и 2007 г. на Румъния са предоставени 1 346 500 000 евро по фонда ФАР, 526 300 000 евро по фонда САПАРД и 1 040 500 000 евро по фонда ИСПА.

Докладът  припомня, че в своя Специален доклад относно инвестиционните проекти в рамките на ФАР в България и в Румъния Сметната палата е установила множество проблеми, свързани с управлението на европейските фондове, включително нередности по отношение на поканите за търгове и допустимостта на разходите, разпореждането с дълготрайни активи, липсата на административен капацитет и др.

Двамата евросоциалисти отбелязват със загриженост, че комисията по бюджетен контрол на ЕП не е била достатъчно информирана за мащаба на откритите слабости в рамките на определените срокове от члена на Комисията, отговарящ за разширяването.

В доклада се изтъква още, че Комисията е спряла плащането на 200 000 000 евро от средствата за селско стопанство за Румъния и замрази 250 000 000 евро по програма ФАР, 105 000 000 евро по САПАРД и 115 000 000 евро по ИСПА в България.

Окончателната загуба за България по програма ФАР възлиза на 220 000 000 евро.

Евродепутатите са притеснени, че липсата на надеждни системи за контрол и установените управленски проблеми пораждат риск за парите на европейските данъкоплатци.

Все пак те признават усилията, които са положени междувременно за справяне с тези проблеми.

Те смятат, че ЕК трябва да увеличи техническата си помощ за държавите-членки, за да се подобри административния им капацитет.

За периода 2007-2013 г. България следва да получи 6 853 000 евро от структурните фондове, а Румъния - 19 200 000 евро.