Европарламентът отново поиска България в Шенген до края на годината

Европейският парламент отново призова Съвета да одобри присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство до края на 2023 г.

В резолюция, приета с 526 гласа "за", 57 гласа "против" и 42 гласа "въздържал се", ЕП подчертава, че двете страни вече са изпълнили необходимите изисквания за приемане в Шенген.

Членовете на Европарламента изразяват съжаление за решението на Съвета от 8 декември 2022 г. да отхвърли членството на София и Букурещ, "без да представи правна обосновка, свързана с критериите за присъединяване".

Според евродепутатите едно по-голямо Шенгенско пространство без граничен контрол би направило ЕС по-силен. Подчертава се, че всички държави членки имат право да се присъединят към Шенген, когато са готови.

Според ЕП фактът, че Румъния и България все още са извън зоната за свободно пътуване, натоварва бизнеса и населението на двете страни в социален и икономически план.

Гражданите на България и Румъния са дискриминирани, тъй като се сблъскват със забавяния, бюрократични трудности и допълнителни разходи при пътуване или извършване на стопанска дейност в чужбина в сравнение с техните колеги в Шенгенското пространство, гласи резолюцията.

Евродепутатите единодушно поискаха България в Шенген до края на 2023 г.

Членовете на ЕП от Комисията по петициите призоваха Съвета да одобри присъединяването ни заедно с Румъния

Посочва се, че закъсненията на граничните пунктове, с които се сблъскват румънците и българите, могат да продължат от няколко часа до няколко дни дори - в сравнение със средно десет минути без проверки на вътрешните граници - което също така влошава условията на труд на шофьорите на камиони.

Освен вредите, нанесени на единния пазар на Европейския съюз чрез възпрепятстване на свободното движение на стоки между европейските държави членки, в текста се посочват и "непоправимите вреди" за околната среда, които не съответстват на целите на ЕС за неутралност по отношение на климата.

Според евродепутатите здравето на шофьорите, митническите служители и хората, живеещи до граничните пунктове, е изложено на риск от повишеното замърсяване от хилядите превозни средства, чакащи да преминат границата всеки ден, тъй като всяка година се отделят около 46 000 тона CO2.

Резолюцията призовава Европейската комисия да направи оценка на финансовите загуби, пропуснатите ползи и екологичните вреди, понесени от Румъния и България от юни 2011 г. насам поради "необоснования отказ" на членство в Шенген и да анализира възможностите за финансова компенсация.

България има шанс да влезе в Шенген още през октомври

Предварителният план е приемането на страната ни да стане на два етапа

ЕП отбелязва, че настоящата ситуация "е инструментализирана от антиевропейска, включително руска пропаганда", и "подкопава способността на ЕС да популяризира своите ценности и доброто управление в държави извън ЕС".

Припомняме, през декември миналата година членството на България в Шенген беше блокирано от Австрия и Нидерландия. Румъния бе спряна само от Австрия, а единодушно от януари Хърватия стана пълноправен член на зоната за свободно придвижване.

Нидерландия поиска от българските власти да докажат, че се борят с корупцията и не са отказали от съдебната реформа. Искания на Австрия изглеждаха далеч по-трудно осъществими, като австрийският канцлер Карл Нехамер дори поиска изграждането на нова ограда по границата с Турция, което обаче бе отхвърлено от Европейската комисия.

Няколко дни след блокирането на българската кандидатура за Шенген президентът Румен Радев коментира, че страната е поискала гаранции от партньорите в ЕС, че със сигурност ще стане член на Шенген през 2023 г., като посоченият краен срок за това беше октомври.

ЕК: Нечестно е да се поставят нови изисквания пред България и Румъния за Шенген

Комисията е в готовност да отпусне средства за границата ни с Турция