Съветът на Европейския съюз по земеделие и рибарство и Европейският парламент не постигнаха споразумение в преговорите по пакета за реформата на Общата селскостопанска политика. Това съобщи земеделският министър проф. д-р Христо Бозуков рано тази сутрин от Брюксел, след като разговорите между страните бяха прекъснати.

Заседанието на Съвета на министрите на ЕС по земеделие и рибарство продължи две денонощия, като в крайна сметка не беше постигнато съгласие в дискусията по пакета за реформата на ОСП след 2020 г.

На преговорите Бозуков очерта т. нар. "червени линии" за страната ни. По негови думи най-важните приоритети за България в новата ОСП 2023-2027 г. остават Преходната национална помощ и обвързаната подкрепа. Той обясни, че възможността за промяна на референтния период за Преходната национална помощ ще позволи по-добро насочване на подпомагането. Отворен обаче оставал въпросът за запазване на 50% бюджет от нивата й от 2013 г. По отношение на Обвързаната подкрепа 13+2% е най-ниското ниво, което бихме могли да подкрепим, посочи министърът.

Не се разбрахме с ЕК за селскостопанската политика след 2020 г.

Не се разбрахме с ЕК за селскостопанската политика след 2020 г.

България иска да се запази прилагането на преходната национална помощ

Той заяви и че подкрепяме заделянето на 20% от средствата за директни плащания за екосхеми с обучителна фаза за първите 2 години и гъвкавост за прехвърляне на неусвоените средства към други схеми - за директни плащания и развитие на селските райони.

Бозуков настоя да бъде запазено текущото ниво от 30% бюджет за интервенции, свързани с околна среда и климат, които да включват плащания за райони с природни и други ограничения. При определянето на минималния задължителен праг за финансиране на тези интервенции по негови думи трябва да се вземе предвид стартовата позиция и конкретните условия в държавите членки.

Страната ни е подкрепила задължителното прилагане на преразпределително плащане, както и предвиждането на възможност за отразяване на спецификите на структурата на стопанствата във всяка от страните от ЕС. Министърът обясни, че предложението на председателството за минимален процент от 7,5% преразпределение на плащанията е балансираното решение. Той поясни, че опасенията на страната ни са, че паралелното завишаване на бюджетите за екосхеми и за преразпределителни плащания ще доведат до намаляване на базовото плащане, което е основната форма за подкрепа на дохода на фермерите.

България е и за запазване на не по-високо от 15% равнище на разходите по оперативните програми за интервенции, свързани с екологични цели. По този начин нивото ще бъде реално изпълнимо от организациите на производители.

Земеделският министър посочи, че исканията ни са европейското финансиране за организации и групи в други сектори, извън сектора на плодовете и зеленчуците, да се запази на 10% от стойността на предлаганата на пазара продукция от всяка група или организация на производители.