Европейските политици - облъчени от пропагандата на Скопие?

Редица европейски политици до голяма степен са облъчени от пропагандата на Скопие и почти не взимат под внимание постиженията на науката по отношение на българистиката и мястото на Македония в българската история. Това заяви за БГНЕС БГНЕС историкът проф. Пламен Павлов, който на 7 юни ще проведе срещи в ЕП с депутати от ЕНП, Германия, Австралия, Словения и други по македонския въпрос.

Според него това до голяма степен се дължи на пасивността на България.

Павлов подчерта, че още преди години с Николай Овчаров са предлагали България да проведе масирана кампания, за да обясни реалните основания на българската позиция по темата за Македония.

"В нея не става въпрос за "промиване на мозъци", а за аргументирана и научна обосновка. Едва сега имаме възможност за провеждането й - доста късно, но все пак по-добре късно, отколкото никога", посочи историкът.

През 2018 г. Павлов и Овчаров посещават 14 страни по света в инициатива под надслов "Мисия България", за да обосноват позицията на България в българо-македонския спор, като представят българското културно наследство.

Навсякъде сме засягали темата "Македония", и никъде не сме чули нито от колеги - академични преподаватели, нито от дипломати, някой да оспорва правотата на българската позиция по отношение на историята, или нейното фалшифициране с каквито и да било ценности, категоричен бе проф. Павлов.

Национален кръг "За Македония" иска спешна среща с всички парламентарните групи

Притеснява ги какво може да предприеме властта относно членството на РСМ в ЕС

Той изтъкна, че българската наука винаги е отстоявала историческата истина, съответно и модерната трактовка на темата. Страната ни обаче не можела да се мери с пропагандните усилия на Скопие.

По негови думи езикът на омразата в Скопие е плод на бездействието на българските правителства в последните 30 години.

Политика срещу това говорене има, но тя е твърде парцелирана, върши се от отделни хора, няма приемственост, поясни историкът.

Ние имаме сериозно присъствие в Македония, и нека не се заблуждаваме с данните от официалното преброяване на населението там, което показа 3500 българи, настоя той, уточнявайки, че става дума за хора, които имат българско самосъзнание.

Павлов изрази надежда, че след срещите на 7 юни европейските политици ще се научат да гледат на нещата обективно, а не "да възприемат пропагандната гледна точка на когото и да било като истина".

Проф. Пламен Павлов: Премиерът да спре с перченето и бомбастичните думи за РСМ

Не трябва да има раздор, там където трябва да сме единни

"В това отношение България има мощен съюзник в лицето на европейската наука, която никога не е отричала миналото. И за да не ни обвинят, че гледаме само към миналото, тук става дума и за езика, който се говори в РСМ - ние не отричаме съществуването на тази норма, но тя е норма, произлязла от българския език", подчерта Павлов.

Той поясни, че никой в България не отрича правото на всеки да се определя като такъв, какъвто иска. Не можело обаче според него да приемем това отношение към българската култура и история сякаш са нещо второкачествено. По думи на историка тази политика в Македония продължава и тя се върши включително от днешните македонски политици.

Павлов заяви, че е изключително разочарован от президента на РСМ Стево Пендаровски, който е давал индикации за градивен подход към България.

Не виждам натискът към България да прави отстъпки, до какво може да доведе, след като ако има някой, който трябва да промени поведението си - това са властите в РСМ, категоричен бе историкът.

Екипът на Петков саботирал прогреса по македонския въпрос, оплака се Генчовска

Хора до Петков водели паралелни разговори по македонския въпрос

Запитан какво би мотивирало властите в Македония "да променят поведението си", след като натискът върху България е огромен, историкът отбеляза, че докато никой нищо не прави, Македония продължава да задълбочава езика на омразата.

"Това, което трябва да направят македонските политици, е просто да приключат с говора на омразата. И да се премахнат всички антибългарски внушения, текстове, примери, и прочие. Всъщност, най-важното е да се спазва Договорът за добросъседство, който беше посрещнат с акламации при подписването му в самата Македония. А сега виждаме той да не се изпълнява", изтъкна той. По тази причина историкът смята, че би следвало Европа да се ангажира с обективно решаване на въпроса.

Ако трябва да има някакъв натиск от ЕС, то трябва да бъде към самата Македония да спазва договореностите си, тъй като на практика самата РСМ създава проблемите, а не България, категоричен бе проф. Павлов.

По негови думи някои действия на премиера Кирил Петков са определено нелогични.

РСМ вижда все по-малък шанс да влезе в ЕС "в обозримо бъдеще"

Ситуацията на българската политическа сцена в момента била такава, че трудно може да се постигне споразумение

Павлов подчерта, че не може да се изисква от френския президент Еманюел Макрон да бъде гарант за българо-македонските отношения. Той определи тази идея като "нелепа".

"В крайна сметка трябва да се спазва Договорът, който е подписан от двете страни, така както РСМ спази Преспанския договор с Гърция, тоест не може да има двойни стандарти. Тези идеи, че нещо може да се заобиколи или да се отложи във времето, са абсолютно непродуктивни", убеден е експертът.

Той изтъкна, че България няма никакъв исторически спор с РСМ и това по негови думи е видно от всички исторически паметници - имаме обща история и тя е българска история.

"Да се подменя българската идентичност, да се нанася обида на над един милион българи, които са потомци на бежанци от Македония, ние самите не можем да си позволим. Освен това, ние сме европейска държава, спазваме европейските ценности и ги изповядваме още от преди Освобождението, и не можем да приемем, че лъжата може да бъде истина - не можем да позволим ЕС да възприема еднолично нечие твърдение за правота", категоричен е историкът.

Той заяви, че страната ни разчита на добронамереност и на отпадане на всякакви предубеждения, които се насаждат към България.

Според него очевидно в коалицията има напрежение по темата за РСМ, а и различни политически сили са започнали да спекулират по темата с чисто политически цели.