Превръщането на конфликта за Палестина от политически в религиозен би означавало цялостна разруха. Не само за Палестина, а и за Близкия Изток и Европа.

Това заяви посланикът на Палестина у нас Ахмед Ал-Мадбух на кръгла маса в БТА на тема: „65 години след разделянето на Палестина мир няма".

Представители от Българското дипломатическо дружество и Националната асоциация за международни отношения бяха съорганизатори на събитието. Присъстваха и взеха участие в дискусията авторитетни журналисти, които работят по темата за Близкия Изток от години.

Посланик Ал-Мадбух каза, че има вътрешни противоречия между ХАМАС и ФАТАХ, но се търси път за преодоляването им, така че няма да има една държава на ФАТАХ и друга на ХАМАС.

Палестинското ръководството подготвя необходимите документи за провеждането на президентски и парламентарни избори и ще създаде базата за единна палестинска държава. Той бе категоричен, че Палестина няма да отстъпи от границите от 1967 година.

По думите му трябва да се използва възможността за прилагане на принципа за „две държави", имайки предвид Палестина и Израел, но подчерта, че принципът е под заплаха заради всички незаконни действия на Израел, предприети на палестинска територия.

Посланикът на Палестина ясно заяви, че колкото да е голяма помощта на САЩ - американският Държавен секретар Джон Кери заяви, че ще бъдат отпуснати 4 млрд. долара помощ за Палестина - парите ще отидат в пясъка, ако Палестина остане окупирана.

"Израел иска демилитаризирана палестинска държава, разположена върху разпокъсана територия, при това по-малко от половината от окупираната през 1967, която не би имала нито суверенитет, нито контрол върху своите морски, сухопътни и въздушни граници", каза той.

Според него в момента около 5000 хиляди палестинци са в израелски затвори, а над 5 милиона палестинци са със статут на бежанци в други държави заради израелската политика. Той подчерта, че един от основните проблеми е и отказът на Израел да допусне връщане на палестинските бежанци в родната им земя.

Посланикът припомни, че в края на миналата година с гласа на 138 държави на Общото събрание на ООН Палестина получи международно признание като независима държава и юридически се появи на картата на света.

Първият управляващ дипломатическото бюро в Рамала Николай Николов, в момента е служител на МВнР, изтъкна от своя страна, че в този 65-годишен период е трудно да се открият оптимистични моменти. Според него за момента е невъзможно да има една държава, в която да живеят израелци и палестинци. Конфликтът може да се реши чрез две държави, каза той.

Дипломатът ни подчерта, че едно от исканията, което Палестина задължително отправя във връзка с продължаването на мирните преговори, е Израел да спре незаконното строителство на заселнически жилища в окупираните територии, вземайки под внимание, че ООН, ЕС и България осъждат израелските действия в тази насока. Николов подчерта, че могат да се приемат и междинни мерки.

Израел и Палестина трябва да водят вътрешна борба за преодоляване на екстремистките тенденции и тероризма. Палестинското национално единство може да се осъществи като се проведат парламентарни и президентски избори, подчерта посланикът.

Той отбеляза, че България се гордее със сътрудничеството си с Палестина, изяснявайки, че около 5000 палестинци са завършили български ВУЗ-ове и някои от тях заемат висши постове в Палестина. Както и че двете страни си сътрудничат в редица области като труда и социалните грижи, селското стопанство, обмен на класифицирана информация, в туризма и други.

Председателят на Дружеството на ООН в България Иван Гарвалов, бивш посланик на България в ООН и бивш зам.-министър до 1992 г., каза от своя страна, че въпросът за Палестина е свързан с много преплетени политически, а дори етнически различия.

Палестина има право да съществува като отделна държава и резолюция 181 на ООН дава това права, изтъкна той, имайки предвид резолюцията от 1948 година, която определя правото на самоопределение на народите.

Резолюция 181 съдържа Плана на ООН за разделяне на Палестина и дава право на съществуване на самостоятелна Палестинска държава, като това е част от последователния курс, който световната организация поема към политиката за независимост на колониалните страни и народи, постановена през 1960 година във Всеобщата декларация за независимостта на колониалните страни и народи.

Той припомни, че ООН за 30 години позволи на 120 колониални народа да обособят собствени държави, докато вече 65-години палестинският проблем не е разрешен.

Арабистът Венцислав Кънев от Националната асоциация за международни отношения подчерта, че близкоизточният проблем е един от най-сложните международни въпроси. Той обяви кои са основните проблеми за разрешаването на израелско-палестинския конфликт.

Проблемът с бежанците, според него, е фундаментален. По думите му палестинската бежанска общност е една от най-големите в света - около 5 милиона палестинци. Кънев подчерта, че Палестина и Израел все още не могат да намерят единна позиция, тъй като Тел Авив не иска връщане на бежанците, а Палестина - обратното.

Вторият проблем, по думите му, е свързан със заселническата политика на Израел в Западния бряг. 80% от ресурсите там отиват за заселниците, каза той.

Според него Израел не се различава от налагания преди години апартейд в Южна Африка, давайки пример, че в окупираните територии има две правни системи за заселниците и палестинците, както и че двата народа трябва да се движат по различни улици и т.н.

Кънев подчерта, че другите проблеми са свързани с въпроса за статута на Йерусалим, изграждането на защитна стена от страна на Израел, както и експлоатирането на водните източници в района. По думите му един палестинец има достъп до 66 литра вода на ден, а един израелец - повече от 200, като според Световната здравна организация е нормално да има достъп до 120 литра вода на ден за човек.

Професор Захари Захариев изтъкна от своя страна, че липсата на действия за разрешаване на въпроса се дължи на импотентността на ООН, както и невъзможността Съветът за сигурност да изпълни задачите си.

Израел е международно създание, подвластно на международните тенденции, каза той и запита защо ЕС не приеме Палестина като асоцииран член, както е Израел, щом иска палестинска държава и мир в региона.

Журналистът Иван Гарелов изрази възмущението си защо България гласува "Въздържал се" по време на заседанието на Общото събрание на ООН на 29 ноември 2012 г., което издигна статута на Палестина до статут на държава- нечленка наблюдател.

Какви са тези съображения. Защо трябва да влизаме в тази игра, запита той и подчерта, че България винаги е подкрепяла палестинския народ. По думите му в момента ситуацията с Палестина е усложнена още повече заради Сирия и намесата на „Хизбула".
Той смята, че самите палестинци трябва да преодолеят противоречията си, както и че американският президент Барак Обама трябва да заслужи получената „предварително" Нобелова награда за мир като помогне за разрешаване на конфликта.

Мирът е единственият възможен начин за осигуряване на сигурността на народите, каза посланикът на Мароко у нас Латифа Ахарбаш. Според нея централен въпрос в противоречията между двете страни е въпросът за Йерусалим. Тя изтъкна, че е важно да не се допусне проблемът там да прерасне в религиозен - да се даде гласност на подкрепата, която християнското духовенство в Източен Йерусалим дава на палестинската кауза на практика.