ГЕРБ щяха да са първи, ако изборите бяха през април, а техни подгласници биха били сегашните управляващи от "Продължаваме промяната". Това показва проучване на "Галъп" сред 809 пълнолетни българи, осъществено между 31 март и 8 април. С месеците "Продължаваме промяната" е засегната от стандартната ерозия на подкрепа в хода на мандатите на управляващите формации в годините, задълбочена от неблагоприятните международни обстоятелства, и вече се движи на нива от 16% от всички имащи право на глас (16,1% този месец), след като преди време стоеше по-скоро около 20% от всички имащи право на глас. С 14,4% от всички имащи право на глас ГЕРБ-СДС запазва твърди нива. Когато обаче се погледнат данните сред онези, за които твърдо може да се очаква да гласуват за някоя партия или коалиция, ГЕРБ-СДС има 25,9%, а ПП - 23,8%. Ситуацията прилича на онази преди изборите от есента на миналата година, когато ГЕРБ имаше по-твърдата подкрепа, а ПП разчиташе на мобилизация на не толкова лоялния си, но по-широк в потенциала си, електорат. Сега обаче тенденцията е по-скоро към разколебаване на този електорат и тепърва ще трябва да се следи дали създаването на партия ПП ще послужи като мобилизиращ фактор.

Снимка 570844

Източник: Галъп

Сред основните играчи обаче този път щеше да бъде и "Възраждане". ДПС, БСП и ДБ биха били принудени да разчитат на допълнително укрепване на твърдата си подкрепа, вместо на електорална експанзия, а формации като "Има такъв народ" и ВМРО биха получили моментно "втвърдяване" на електоратите, вероятно заради популярната тема със Северна Македония. Известно присъствие запазва и формацията на Мая Манолова. В парламента биха влезли същите седем формации, както сега. На база всички потенциални гласоподаватели, малко по-добри още изглеждат шансовете за победа на "Продължаваме промяната", но при тренд на продължаващо "свиване на ножицата" с ГЕРБ-СДС.

ДПС запазва традиционните си нива - 7,2% от имащите право на глас и 10,6% сред потенциалните гласуващи. Традиционната висока степен на вярност, макар и сред намалял електорален корпус, прави така, че БСП е на символична дистанция след ДПС сред "твърдите" привърженици - 10,3%. С 5% на база всички имащи право на глас у нас обаче БСП остава по този показател след ИТН - които показват симптоми на спиране на ерозията на подкрепа и имат 6,5% от всички. Подкрепата за ИТН от друга страна обаче не е твърда и това ги оставя по-назад в класацията сред онези, за които наистина се очаква да гласуват - със 7%. Там ИТН са изпреварени и от "Възраждане" (7,9% подкрепа сред "твърдите"). "Възраждане" е и единствената формация, която продължава да отбелязва ръст. Ако сред всички, имащи право на глас, партията на Костадин Костадинов преди два месеца имаше 2,5%, сега вече се ползва с подкрепа от 4,4%, а вероятно има и известен "скрит" вот.

Последната формация в парламента, ако изборите бяха днес, би била "Демократична България". Коалицията има 3,5% потенциална електорална подкрепа сред всички, имащи право на глас, но сред онези, които наистина биха гласували, подкрепата е 4,5%, т.е. над бариерата. Бариерата се смята именно на база гласуващи, а не на база всички имащи право на глас. Известно е, че ДБ успява да мобилизира подкрепа обикновено буквално в последните дни и часове на вотовете. Така че бъдещите изгледи вероятно са по-добри от моментната картина.

Под бариерата пък остават ВМРО и "Изправи се", които имат около 1% подкрепа от всички, на са с различна степен на "твърдост": ВМРО има този месец 2,1% сред "твърдите" гласоподаватели, а формацията на Мая Манолова - 1,2%. Вероятно, моментната "твърдост" при ВМРО идва от коронната им тема с Македония. 34,1% от пълнолетните българи заявяват, че не биха гласували. Няколко процента биха предпочели различни по-малки формации (но с ниски нива на убеденост в сигурността на вота), или пък опцията "Не подкрепям никого". Малцина са обаче онези, които наистина биха излезли да гласуват и отбелязали "Не подкрепям никого"