Железопътният транспорт и "Български пощи" са секторите с най-сериозни проблеми в системата на транспорта. Това стана ясно от думите на министъра на транспорта и съобщенията Георги Пеев, който даде брифинг за действията на новото ръководство на ведомството, предприети през първите тридесет дни от управлението.
Той обясни, че в БДЖ, НКЖИ и "Български пощи" са назначени специализирани одити, които трябва да приключат след около месец и които трябва изяснят състоянието на дружествата. На база на тези проверки ще бъдат изготвени програми за оздравяване и нормализиране на работата.
Георги Пеев подчерта и че там, където нещата не се случват по правилния начин, ще бъдат предприети и промени в ръководствата.
Транспортният министър отбеляза, че НКЖИ е в най-тежко състояние от натрупаните системни проблеми и допълни, че не си бил представял "нито мащабите на дейността, нито мащабите на проблемите в тази компания".
От думите му стана още ясно, че през последните години само по европейски проекти в железопътната инфраструктура са инвестирани над 1,07 млрд. евро, но НКЖИ е администрирала стотици договори на обща стойност близо 2 млрд. евро, като част от тях са започнати още през периода 2015-2017 г. и все още не са приключили.
Поемани са задължения по проекти без осигурено финансиране, което според транспортния министър е най-притеснително - стойността на подобни договори достига около 765 млн. евро.
За безопасността в железопътния транспорт, Георги Пеев поясни, че има забавяния по на договор за доставка на баласт - натрошен камък, използван за поддръжката на железния път и уточни, че три години не бил сключен договор за необходимите доставки, което е наложило материалът да бъде прехвърлян от едни участъци към други според степента на риск.
"Имаше няколко инцидента, свързани с влакове именно поради липсата на баласт. За нас е крайно недопустимо три години да не се сключва договор, който е пряко свързан с безопасността", възмути се транспортният министър.
Освен това той заяви, че е прекратил договор на стойност 43 млн. евро, който според него е бил икономически неоправдан, който е бил за поддръжка и почистване на растителност по железопътната инфраструктура.
Като още един проблем Пеев посочи практиката строителни процедури да стартират преди приключване на отчуждителните процедури, археологическите и геоложките проучвания. По думите му това води до блокиране на проектите с години, а впоследствие изпълнителите настояват за индексация и анексиране на договорите заради променените икономически условия и инфлацията.
Има и изплатени аванси по договори за 30,5 млн. лева в периода 2024-2026 г., без по съответните проекти да са извършени реални строителни дейности.
Георги Пеев постави под въпрос съществуването на Холдинг БДЖ, който управлява дружествата за пътнически и товарни превози, понеже, като подчерта, че "ще направим изследване, за да установим реално дали е необходима такава структура, която по първоначални данни по-скоро утежнява функционирането на системата.
В БДЖ "Пътнически превози" пък имало задължения за близо 30 млн. евро, като почти всички са просрочени.
Министърът е притеснен и от старите вагони, като според него над 300 вагона, а според някои оценки и до 600, които ежедневно се използват в железопътната мрежа, са произведени през 70-те и 80-те години на миналия век.
БДЖ "Товарни превози" пък практически се намира във фалит - общият размер на задълженията надхвърля 60 млн. евро, като около 80% от тях са просрочени. В същото време компанията работи на по-ниски цени от частните превозвачи, но въпреки това губи пазарен дял и товари, отбеляза още Пеев.
Той подчерта, че държавният оператор е поставен в неравностойна конкурентна среда, тъй като е задължен да спазва всички изисквания на законодателството, включително процедурите по Закона за обществените поръчки, докато частните компании не са обект на същите ограничения.
Проблеми има и по линия на усвояването на европейски средства по програма "Транспортна свързаност". Към май са договорени около 80% от средствата по програмата, но реалното изпълнение е едва 27%.
Особено критично е състоянието на проекта за модернизация на железопътната линия София -Пловдив, най-вече в участъка Елин Пелин - Костенец. По предварителни оценки са необходими допълнителни над 205 млн. евро, а вероятността проектът да бъде завършен в рамките на допустимия срок до 2029 г. е минимална.
Поради тази причина предстоят преговори в ЕК за преструктуриране на проекта с цел запазване на европейското финансиране.
В риск са и над 356 млн. евро за нови железопътни мотриси, защото липсва осигурено финансиране, въпреки че договорите вече са подписани и производството на влаковете е започнало.
Георги Пеев поясни, че е разпоредена пълна проверка на договора с компанията "Ивкони Експрес", която трябва да поеме част от железопътните пътнически превози от декември тази година. Ще бъдат анализирани целесъобразността на договора, процедурата по избора на изпълнител и условията за изпълнение.
От думите му стана още ясно, че Европейска прокуратура разследва 17 договора за железопътни проекти от периода 2019-2021 г., както и още два договора за доставка на електрически мотрисни влакове.
Паралелно проверки извършва и ОЛАФ. Ако бъдат установени нарушения, съществува риск България да загуби над 400 млн. евро европейско финансиране.
"Български пощи" пък има дългове за близо 135 млн. евро. Според него то изостава значително от съвременните тенденции в сектора, а изпълнението на одобрения от Европейската комисия план за преструктуриране е сериозно забавено.
Освен това Министерството на транспорта и МВР започват съвместен анализ за реформа в контрола на автомобилния транспорт, като Пеев обясни, че се анализира възможността контролни функции на автомобилната администрация да бъдат интегрирани към МВР, като целта е реформата да доведе до по-ефективен контрол и ограничаване на корупцията.
По думите му секторът обхваща близо 22 000 лицензирани фирми, от които около 20 000 извършват превоз на пътници и товари с над 103 000 превозни средства.
USD
CHF
GBP
