Две социологически изследвания, проведени в началото на тази година, отчитат спад в доверието към кабинета и управляващите от ГЕРБ.

Ако изборите бяха днес, 28% от българите биха гласували за ГЕРБ, 12% за Коалиция за България, по 3% за ДПС и Атака и 5% за Синята коалиция.

Това показват данните от национално-представително проучване на общественото мнение, осъществено от екип на Институт "Отворено общество" - София през февруари 2011 година.
Те бяха представени на пресконференция на тема "Динамика на общественото мнение в условията на икономическа криза".


Оценките за действията ГЕРБ се влошават, като за първи път негативните оценки за развитието на страната при управлението на Бойко Борисов надвишават позитивните.

Изследването проследява въздействието на кризата върху различните социални групи, както и динамиката на икономическите и политически нагласи в обществото.

42% от участвалите в проучването са заявили, че няма да гласуват. За една година електоралната подкрепа за ГЕРБ спада от 33% на 28%, но това не води до увеличаване на подкрепата за останалите партии в страната. Засега ефектът се свежда до нарастване на броя на заявилите, че няма да гласуват - от 37% на 42%, отчитат още от „Отворено общество".

От там съобщават още, че оценките за действията ГЕРБ се влошават, като за първи път негативните оценки за развитието на страната при управлението на Бойко Борисов (41%) надвишават позитивните (36% от анкетираните).

52% от анкетираните са на мнение, че правителството действа хаотично. Над два пъти по-малко или 24% са хората на мнение, че управляващите имат ясни позиции и действат организирано и целенасочено.

Въпреки това, ГЕРБ остава притегателен център в дясното пространство. 35% от запитаните смятат, че сродни партии трябва да се обединят около ГЕРБ, докато само 12% са на мнение, че на страната е необходима дясна алтернатива, различна от сега управляващата партия, сочат още данните на „Отворено общество".

Междувременно, данни от проведено проучване на „Алфа рисърч", реализирано в периода 12-20 2010 г., също показват, че намалява мотивацията за вот в полза на ГЕРБ.

Най-силният индикатор в това отношение е заявеното предпочитание на 63% от българите да бъде избран президент от друга политическа сила, срещу 33% желаещи бъдещият президент да е излъчен от управляващите.

Тези нагласи обаче не могат да бъдат разглеждани като прогноза за президентския вот, тъй като не са ясни още нито броят и имената на претендентите, нито разпределението на гласовете между евентуалните конкуренти, посочват изготвилите изследването.

Ръстът на цените и политическите скандали от първите месеци на годината са факторите с най-силно влияние върху общественото доверие към управляващите.

От „Алфа рисърч" отчитат още, че ръстът на цените и политическите скандали от първите месеци на годината са факторите с най-силно влияние върху общественото доверие към управляващите.

Въпреки, че чрез вота на доверие правителството спечели политическата битка срещу опонентите си, инфлационният натиск и скандалите са нанесли сериозни поражения върху имиджа на управляващите.

Проучването на Алфа рисърч констатира, че за първи път, откакто е на власт, правителството не е в състояние да произведе позитивни за общественото мнение събития. То губи инициативата в налагането на темите, проблемите и интерпретациите на случващото се в страната.

Обобщената оценка е, че само за 37% от българите правителството се справя успешно и това личи в резултатите от дейността му. 60% са на обратното мнение.

Политическите скандали и инфлационният натиск имат най-голям дял за промяната в негативна посока на отношението към кабинета, премиера и ГЕРБ.

Силен обрат търпи отношението към вътрешния министър Цветан Цветанов. През декември 2010 г. той беше най-одобряваният член на кабинета с 35% положителни оценки. През февруари Цветанов продължава да се ползва с доверието на 23% от избирателите, но вече заема второто място в класацията на най-неуспешните министри.

Не толкова спадът в подкрепата, колкото съсредоточаването върху неговата фигура на толкова висок обществен негативизъм очертава един от най-сериозните проблеми пред управляващите, коментират социолозите от Алфа рисърч.

В същото време и от "Отворено общество" констатират, че по-голямата част от запитаните - 58%, определят положението в страната като "непоносимо". Според тях икономическата ситуация се е вложила през изминалата година.

Кризата влияе най-силно на трудовия пазар под формата на загуба на доходи и работни места. Всеки втори заявява, че е по един или друг начин засегнат oт кризата, като най-зле са хората на средна възраст (до 2/3 от анкетираните), а най-малко засегнати са тези над 60 години (1/3).

Забелязва се обаче тенденция на постепенно нарастване на дела на тези, които виждат подобрение на ситуацията (повишението е от 6% на 13%) и постепенно намаляване на тези, които смятат, че икономиката продължава да се влошава (намаление от 39% на 31%).

За последните две години броят на хората, които очакват подобряване на ситуацията през следващите 12 месеца, се е увеличил трикратно -от 9% на 28%, докато очакващите по-нататъшно влошаване намаляват почти двойно - от 55% на 30%.
През февруари най-голям е делът на хората, които не очакват промяна - 33%, става още ясно от проведеното изследване.

Опасенията от по-нататъшно рязко увеличаване на безработицата са намалели повече от два пъти - от 44% на 19% и са достигнали нива, съпоставими с тези от времето преди кризата.

Доверието в стабилността на финансовата и банковата система остава високо. Мнозинството от анкетираните не одобряват евентуална смяна на българския лев с еврото - 45%.

В заключение от „Отворено общество" посочват, че обществото е категорично, че са необходими специални мерки от страна на държавата за противодействие на кризата, но остава разделено в отношението си към конкретните антикризисни мерки на правителството.