Главният прокурор Иван Гешев е внесъл в Конституционния съд (КС) искане чл. 25 и част от текстовете на чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (НС) да бъдат обявени за противоконституционни, съобщиха от Прокуратурата на Република България (ПРБ).

В искането се казва, че чл. 25 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) противоречи на принципа за разделението на властите (чл. 8 от Конституцията) и на прогласената от основния закон независимост на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията), защото "недопустимо разширява" конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт.

От ПРБ посочват, че разпоредбата на чл. 25 от ПОДНС предвижда най-малко веднъж на всеки 3 месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание да се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, като са посочени и конкретни теми, които могат да бъдат обсъждани - законодателни промени, ресурсна осигуреност, резултати в борбата с престъпността, взаимодействие с разследващите органи и др.

Гешев кани Христо Иванов и Надежда Йорданова да дискутират промените в съдебната власт

Гешев кани Христо Иванов и Надежда Йорданова да дискутират промените в съдебната власт

Прокуратурата на Република България потвърждава намеренията си за ефективно и ползотворно сътрудничество в духа на общата цел

От държавното обвинение отбелязват още, че контролът на законодателната върху дейността на съдебната власт (в частност на прокуратурата) по прилагането на закона се осъществява чрез ежегодното изслушване и приемане от Народното събрание на годишния доклад на главния прокурор и чрез други обобщени и аналитични доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, различни по време и/или съдържание от годишните доклади.

От ПРБ допълват, че с разпоредбата на чл. 25 от Правилника на Народното събрание се създава задължение главният прокурор да се явява в Комисията по конституционни и правни въпроси "най-малко веднъж на всеки три месеца" за обсъждане на теми, извън годишните доклади, а в някои случаи дори извън компетентността на главния прокурор. Според прокуратурата този текст от правилника на практика допуска обсъждане по всяко време, което обезсмисля възможността за реално обобщаване на информацията относно процесите в развитието на криминогенната обстановка и води до недопустима намеса в дейността на прокуратурата.

Христо Иванов: Хватки, трикове и мацаници, но да не падне косъм от главата на Гешев

Христо Иванов: Хватки, трикове и мацаници, но да не падне косъм от главата на Гешев

Това заяви пред News.bg съпредседателят на "Демократична България"

Определянето на срок за провеждане на обсъждане по посочените теми е прекомерно, излиза извън системата на контрол и възпиране на отделните власти и може да се определи като вмешателство в независимостта на съдебната власт, посочва главният прокурор. Той иска за противоконституционни да бъдат обявени още две разпоредби от Правилника на Народното събрание - чл. 86, ал. 1 в частта "включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад" и на чл. 86, ал. 5, изречение второ, според който проектът за решение на парламентарната комисия може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.

Йорданова: Как толкова години имаме правила за избор тримата големи, но не и за освобождаването им

Йорданова: Как толкова години имаме правила за избор тримата големи, но не и за освобождаването им

Според нея предстои исторически тест - дали ВСС се състои от хора с гръбнак

Гешев подчертава, че тази норма отново разширява и допълва по недопустим начин правомощията на НС, дадени от основния закон. Според него приравняването на орган на съдебната власт като прокуратурата с органи под пряк парламентарен контрол е недопустимо нарушаване на баланса между властите и противоконституционно навлизане на законодателната власт в правомощия, дадени от Конституцията на органи на съдебната власт.

Ефективната борба с престъпността е общонационален приоритет и само сътрудничеството между трите власти може да доведе до реална защита на правата на гражданите, но то трябва да бъде изградено в съответствие с принципа за разделение на властите и при зачитане независимостта на съдебната власт, се посочва още в искането до Конституционния съд.