Прокурорите да бъдат избирани пряко от хората в своя съдебен район, а избора на първоинстанционнни съдии да става с гласовете на 2/3 от народните представители, предложи Николай Вълчев от Демократическата партия.
Тази идея той лансира по време на срещата на парламентарната група на БЗНС-НС с ОДС, на която бяха обсъдели идеите да десните за промени в конституцията.

Вълчев прокара и революционното твърдение, че текстове в основния закон, осъществяващи структурна реформа, могат да бъдат приети от обикновено Народно събрание.

Докато е във фазата проект, законът за изменение и допълнение на Конституцията не може да бъде атакуван в Конституционния съд, твърди той.
След гласуването му от квалифицирано мнозинство обаче текстовете му се превръщат не в обикновен закон, а в текстове от основния закон. За тях КС може да излезе единствено с тълкувателно решение.

Според Анастасия Мозер промени в съдебната власт са нужни за осигуряването на нейната по-голяма независимост. В същото време преместването на съд и прокуратура към изпълнителната власт ще даде по-широка възможност за парламентарен и граждански контрол над дейността.

Прокурорът иска присъдата “в името на народа”, така че има логика той да бъде избиран от народа, коментира Елиана Масева разширението на концепция за съдебна реформа.

Според Борислав Цеков изборът на прокурорите ще доведе до още едни политически избори и до създаването на още една политическа струкура.
Той смята, че така магистратите не само няма да станат по-независими, а напротив – ще се засили политическият контрол над работата им и те ще се превърнат в оръжие срещу опонентите.
Цеков препоръча на партийни лидери, засегнати от прокуратурата, да изчакат поне да приключат делата срещу тях, а после да се занимават с реформи в съдебната система.

Борислав Ралчев изрази съмнение, че това Народно събрание разполага с технологично време за подобна поправка в Конституцията.
Той е скептичен към механичното прехвърляне на характерни за англосаксонската правна ситема практики в континенталната, която е възприета от България веднага след Освобождението.
А българската традиция в правораздаването също не е за пренебрегване, бе коментарът на юриста.