Предлагат се промени в Наказателния кодекс за допълнителна защита на хората с ментални увреждания и във връзка с въвеждането на фигурата „подкрепящ”. Промените предвиждат наказателна отговорност за  подкрепящия в случаите на измама и злоупотреба с доверието на хората с умствена изостаналост, психична болест или деменция, съобщават от Министерския съвет.

Кабинетът е одобрил проект на Закона за физическите лица и мерките за подкрепа. Част от записаните в проекта регламенти включват отмяна на института на пълно и ограничено запрещение на хора с ментални увреждания и въвеждане на комплекс от мерки за оказване на подкрепа за самостоятелно упражняване на права.

Законопроектът е на правосъдното министерство. През последната година той беше подложен на широко обществено обсъждане. Законопроектът предвижда предпоставката за придобиване на дееспособност да е единствено навършването на 18-годишна възраст. Районният съд по адресна регистрация пък да определя мерките за подкрепа на хората с увреждания.

От МС уточняват, че новите текстове са съобразени с Конвенцията на ООН за правата на хора с увреждания. Те са и отговор на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. С решенията си съдът смята, че настаняването на лица с психични разстройства в социален дом, без да се потърси тяхното становище, нарушава основни права, защитени от Европейската конвенция по правата на човека. 

Според предложенията в законопроекта мерките за подкрепа трябва да бъдат поискани от самия човек с увреждания, от негов роднина по права линия, брат, сестра, съпруг, близък, с когото е изградена връзка на доверие или кмета на общината. Процедурата протича през Районния съд по местоживеене.

Одобреният от съда подкрепящ трябва да съдейства на лицето с увреждания. Той трябва да му разяснява смисъла и последствията от разпореждане с права, да го подпомага при комуникацията със страните по правоотношения и при изразяване на волята му на разбираем за околните начин.

Мерките за подкрепа също ще се определят от Районния съд. Сред тях са лично упражняване на права във връзка с управление и разпореждане с движими и недвижими вещи, финансови средства, сключване на сделки, решение за лечение, участие в административни и съдебни производства.

От МС уточняват, че се изключва възможността мерки за подкрепа да се определят при сключване на брак, развод, сдружаване или съставяне на завещание. Тези права трябва да се упражняват самостоятелно след подходящо консултиране.