Иде дясно управление на България

Увеличават се шансовете в следващия парламент да влязат 5 политически формации.

Това би означавало, че има възможност да се формира дясно правителство, ако ГЕРБ, запазвайки мястото си на първа политическа формация, формира коалиция със СДС, които набират вече повече привърженици и събират 3.8%.

Това показват данните от изследване на електоралните нагласи на „Сова Харис", проведено за последния един месец.

Като цяло българинът остава със сравнително висока избирателна активност, показват още данните от направеното проучване - около 55% от запитаните биха отишли да подадат своя глас.

О тях 40.3 процента вече са решили за коя политическа партия да дадат гласа си, а 15.9 посочват, че ще упражнят правото си на глас, но все още не са решили за кого.

„Това е една не само нормална, а и дори висока за европейската практика активност. Тезата, че българинът се е отдръпнал от политиката, се оказва, че не е вярна", коментира Васил Тончев от "Сова Харис".

Така кои политически партии ще влязат в парламента и кой ще формира правителство реално ще се реши от 900 000 гласоподаватели.
Социолозите обаче уточниха, че при настоящото състояние на избирателните списъци, много точна статистика в това отношение няма и не може да има.

Политиката на СДС на скъсване с миналото и компрометираните в публичното и медийното пространство лица се оказва успешна и СДС печели гласоподаватели.
Така е потенциално възможно едно следващо правителство от десния политически сектор, коментира още Тончев.

Той допълни, че проблемът на старите десни партии като СДС и ДСБ са се оказали елитите им и ако СДС е сменило "лицата си", то при ДСБ това не се наблюдава.
Няма и никакви индикации да има диалог за някакво обединение, а процентите на подкрепа при ДСБ са статични от вече близо година.

Анкетата на „Сова Харис е проведена за периода от 28 май до 3 юни сред навършили пълнолетие българи от цялата страната.

ГЕРБ запазва лидерската си позиция с 24.3 процента от гласовете, следвана от БСП, която събира 14.2.

Социологът коментира, че 10% разлика между двете партии се оказва константа и може да се очаква, че тя ще остане в същите граници и при една предизборна кампания.
По време на самите избори социолозите очакват покачване на процентите на гласувалите и за двете партии - за ГЕРБ до 25 - 32%, а за БСП от 15 - 22%, но разликата остава устойчива.

В този смисъл може да се каже, че текучество на симпатизанти от едната към другата партия почти няма.

Трета политическа сила остава трайно ДПС, като процентът на подкрепилите я е почти един и същ и не търпи промяна - 6.1% би събрала партията на Ахмед Доган, ако в момента би се провело гласуването.

 „Атака" е с 5.4 подкрепа и категорично влиза в парламента. По думите на Васил Тончев "Атака" е съумяла от крайната радикалност срещу статуквото да се изгради като структура, което се показва и от устойчивата подкрепа, която получава от избирателите.
Този процент обаче не се повишава в последната една година.

Васил Тончев коментира и една друга възможност, която касае НДСВ. Партията на Симеон Сакскобургготски трайно остава извън парламента, след като в настоящото проучване тя печели 1.9% от подкрепата.

Социологът посочи, че НДСВ би могла да влезе в следващото Народно събрание при сключен "либерален алианс" с ДПС преди провеждането на изборите и така да вкара няколко депутати.

Двете партии събират заедно в момента 8%, но не може да се очаква дори и при сключен алианс да се увеличи сериозно подкрепата.

Формирования от типа на сключените договорки за местните избори между ВМРО и новата партия "Лидер" все още остават извън проучванията на социолозите.

На първо място, защото "Лидер" не събира 1 процент, за да се включи в представително изследване, а и защото такова формирование - Лидер+ВМРО, не е официално обявено.

Но има вероятностто да бъде формирано и да набере скорост на политическата сцена, коментира още Васил Тончев.

В тази посока едно сътрудничество между ГЕРБ и ВМРО/Лидер е много по-възможно, тъй като избирателите им са по-близки като манталитет и политически и икономически възгледи, отколкото е близостта между избирателите на ГЕРБ и СДС и ДСБ.