На петата си годишнина Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) представи такива предложения за промени в Закона за защита на класифицираната информация, които публично бяха адмирирани както от различите служби по сигурността, така и от бизнеса.

Промените предвиждат облекчаване на процедурите по проучване за надеждност и достъп до класифицирана информация, както и въвеждане на срок за валидност на удостоверенията за надеждност както за служителите, така и за фирмите.

Например, няма да се извършва ново проучване за надеждност на лице, което в срока на вече издадено разрешение за достъп заеме друга длъжност или се наложи да изпълнява друга задача в рамките на нивото на класификация за сигурност на информацията, за което вече е получил разрешение.
Предлага се удостоверенията за сигурност да се издават за срок не по-дълъг от 3 години.

Предложенията за промени предвиждат и да не се извършва ново проучване на физически или юридически лица, които в срока на вече издадени удостоверение за сигурност кандидатстват за изпълнение на друг договор в рамките на нивото на класификация за сигурност на информацията, за което са получили удостоверение за сигурност

Според прогнозите на Цвета Маркова, председател на ДКСИ, до два месеца проектът за промени в Закона ще бъде внесен в Министерски съвет.
От различните министерства и службите по сигурността изразиха надежда, промените в закона по-скоро да станат факт и да бъдат отстранени съществуващите слабости, празноти и противоречия в действащия закон.

По време на дискусия, посветена на необходимостта от усъвършенстване на Закона за защита на класифицирана информация, организирана от Атлантическия клуб, бяха предложени още идеи за нормативни промени.

От службата по сигурността в Българската армия обърнаха внимание на необходимостта от облекчаване на процедурата за унищожаване на документи.
За унищожаването на всеки един документ се изисква разрешение от ДКСИ, което в процеса на преустройване и модернизиране на армията създава много затруднения. Наложително е тази процедура да се облекчи.
От Министерството на външните работи обърнаха внимание на затрудненията, възникващи от огромния обем секретна документация, с която боравят и правилата за достъп до нея. Правилата за получаването на допуск от дипломати, които са зад граница, са прекалено бюрократични и затрудняващи работата, посочиха от министерството.

По време на дискусията бе изтъкната и международната дейност на комисията, както и голямото значение на присъединяването на страната към НАТО, към ЕС и включването на редица споразумения в областта на защитата на класифицираната информация.
Към днешна дата България има подписани и влезли в сила споразумения за взаимна защита на класифицираната информация с 14 държави, подписани са такива споразумения и с още 5 страни, чието влизане в сила предстои след съответните ратификационни процедури, на някои страни са връчени проекти за споразумения, с други сключването на такива споразумения е инициирано, посочи Цвета Маркова.

Оценката, която бе дадена от инспектиращите екипи на НАТО и ЕС, че България е изпълнила изискванията за защита на класифицираната информация, показва, че България е надежден партньор и съюзник, на който може категорично да се разчита, изтъкна заместник-министърът на отбраната Спас Панчев.
Той подчерта още, че с ратифицираното от парламента и влизането в сила на споразумението между страните от Северноатлантическия договор и сключването на двустранни споразумения със страните членки на НАТО за взаимна защита на класифицираната информация се създадоха необходимите условия за пълноправно участие на служители от Министерството на отбраната и българската армия в структурите на НАТО и за участие на наши контингенти в мироопазващи мисии на НАТО.
Сключването на двустранни споразумения за защита на класифицираната информация и със страни извън Алианса дава възможност за по-голяма гъвкавост при избора на фирми, желаещи да участват в модернизацията и превъоръжаването на българската армия, изтъкна още зам.-министър Панчев.