Депутати от БНС ще внесат предложение за държавна субсидия за българската православна църква, с която да бъдат увеличени средствата за работни заплати на
свещениците, работещи на трудов договор.
Текстът ще бъде предложен утре към законопроекта за държавния бюджет.
Представители от движение „Напред" се срещнаха с представители на финансовата комисия на Светия синод.
На нея бе обсъдено предложението на движението средства от бюджет 2009 г. да бъдат целенасочено изразходвани за лицата, които имат сключен трудов договор със Светия Синод - свещениците.
Мирослав Мурджов от ВМРО припомни, че в Румъния държавата осигурява средства за свещениците.
„Смятаме, че не е нормално дълги години българските свещеници да се издържат на минималната работна заплата и да формират своите доходи от продажба на свещи, кръщенета, погребения и всевъзможни църковни услуги", заяви той.
Мурджов определи това като унижение, което не издига престижа на професията.
USD
CHF
EUR
GBP
anti-bobi
на 03.12.2008 в 13:40:59 #11Само веднъж съм бил на служение в църква в Бг преди 30 години, беше протестантска, доколкото си спомням, накрая минава човек с поднос и събира от присъстващите пари. На някои им харесва как е в Румъния, А ЗАщО НЕ КАЖАТ КАК Е В ДРУГИТЕ ДЕСЕТКИ ДЪРЖАВИ? Държавата не може да се занимава с финансиране на духовенството, иначе то няма да е независимо от държавата, а има и друг проблем-ако се дадат пари за православната църква, какво ще стане с другите религии като мюсулманството, юдеизма и т.н.-ще има основа за дискриминация, ако и на тях не се плати, а и в такъв случай всеки може да си основе "църква" дори и вкъщи и да претендира за субсидиране. Явно някои се правят на "големи" християни с държавната баница, нали избори идват
машадо
на 02.12.2008 в 22:37:22 #10Да се не лъжем, братие. Няма по-голямо зло, което би се нанесло на народът ни, от това — да не пазим и да не зачитаме вярата му, да посягаме на нея, защото поколебай ли се народът ни в праотеческата си православна вяра, сетнините от това не могат да бъдат други, освен разпокъсвание, нравствено умаломощение и най-сетне съсипия и загинвание. Да не забравяме, че посегателствата върху вярата на народът никогаж не остават безнаказани за самият народ: те поколебават твърдостта му във вярата и ако се продължават, могат да подкопаят и самото му съществование. Запазили сме през многовековни тежки времена Православието, запазил се е и народът ни от загинвание. И занапред: има Православие у нас, има и български народ; няма Православие — няма и български народ. Това е гласът на цялата наша история, на целият наш многовековен тежък исторически живот, глас, който неумолимо тръби в ушите на всинца ни и който указва на бъдущето, напомнюва ни свещените наши длъжности спрямо народът и вярата му. Затуй, благочестиви православни българе, ако обичаме народът си не лицемерно и за временни облаги, а искрено, от душа и сърце, ако е скъпо за нас народното добро и народното бъдуще и преуспявание, длъжни сме всинца да пазим като очите си нашата православна вяра и да се пазим като от огън от всяко незачитание и от най-малкото посегателство на нея. Трябва да знаем, че всеки, който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществование на народът. Който и да е той, макар и с най-високо положение, макар и да се казва, та и да го считат хората за най-голям доброжелател народен, за най-голям патриотин, но посяга ли на народната вяра — Православието, подритва ли и не зачита ли това свещено достояние, оставено нам от деди и прадеди като безценен залог, като незиблема основа на честито и трайно народно съществование — той не е и не може да бъде приятел на народът, защото с посегателствата си на вярата той подкопава единствената най-ягка и незиблема основа на съществованието и преуспяванието му. [...] Ето защо, братие, трябва да се пазим не само от чуждите за нас по дух и вяра, не само от разни католици и протестанти, които така свободно шетат между народът ни и се мъчат да подкопават праотеческата ни православна вяра, но трябва да пазим и над себе си, да бъдем будни спрямо нас си. Трябва да треперим всинца, без изключение, над православната си вяра, както с векове са треперали над нея нашите бащи, деди и прадеди, и да се пазим като от огън да не би нашите отношения спрямо Православието и неговите наредби да са такива, щото чрез тях да се съблазнява и да се поколебава, макар и против нашата воля, народът ни в праотеческата си вяра. Казах по-преди и сега пак ще кажа, че няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народът ни от това — да не пазим и да не зачитаме на вярата му, да посягаме на Православието. Да не забравяме никогаж: ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД. През 1893 г. рождения ден на княз Фердинанд съвпада с Неделята на Православието. Него ден митрополит Климент служи архиерейска литургия в съборната черква "Св. Богородица" ведно с нейния клир. Черквата е пълна с народ, предимно официални представители на гражданските и на военните власти в града. След Евангелието Негово Високопреосвещенство застава пред царските двери и произнася това проникновено слово. За това свое слово митрополит Климент е подведен под съдебна отговорност и му се иска смъртно наказание за обида на княжеското достойнство на Фердинанд. Заточен е в Гложенския монастир, където живее в неимоверни физически и нравствени терзания. След година и няколко месеца е освободен — несметни тълпи българи го посрещат отново в Търново с огромен надпис: "Правдата и невинността винаги побеждават!" Почива на 10 юли 1901 г (ст. ст.). Когато откриват гроба му петдесет години по-късно, намират тялото му нетленно.
машадо
на 02.12.2008 в 22:35:38 #9«Да пазим Православието си като очите си — това е най-висока и свещена длъжност на всеки честен българин. Да се не лъжем, братие. Няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народът ни от това — да не пазим и да не зачитаме вярата му, да посягаме на Православието. Да не забравяме никогаж: ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД» — Търновски митрополит КЛИМЕНТ (Васил Друмев)
машадо
на 02.12.2008 в 22:32:10 #8Нашият народ, както знаят това и всичките наши учени хора, беше див, скитнически, разпилян, без единство, без отечество, без съзнание целта на своето съществование, без място в историята на народите, а следователно и без бъдуще. Но Православието, тази Божествена истина, с която именно просветиха народът ни нашите равноапостоли, направи народа ни питомен, събра го в една целокупност, указа му истинската цел на неговото съществование, вкорени в него всичките ония велики нравствени качества, които са най-яка основа на истинско и разумно народно съществование, образува му езикът, като му създаде писменост, книжнина, и по този начин не само отвори път за постоянно умствено и нравствено развитие и усъвършенствование, не само му даде възможност да си извоюва това хубаво Отечество, което се казва с едно общо име България, и да се укрепи в него на вечни времена, но още и да си спечели почетно място в историята на народите, да си осигури трайно бъдуще... В продължение на много векове, както знаете, нашият народ беше тъпкан, унижаван, лишаван от всякакви човечески права, лишаван от правото да се учи и да се моли Богу на езикът си, да се нарича с името си... Писмеността му беше потъпкана, книжнината му унищожена, съзнанието му смазано, сам той изложен на всевъзможни теглила, биде докаран до крайно изнемощение и отъпение... Всичко беше насочено към твърде грозната цел — да се затрие от лицето на земята името на народът ни. И за по-сполучливото постигание на тая ужасна цел върху какво най-много се насочваха и трупаха всичките тия грозотии през толкова тежки и жестоки за нас векове? — Върху вярата на българина! Знаеха, вижда се, неприятелите на народът ни, че докогато той си пази вярата, дотогава никакви жестокости и неволи, никакви тъмници и окови, никакви бесилки не могат подкопа и унищожи името и съществованието му, та затуй приемаха с радост всички тия българе, що отстъпваха от бащината си вяра, и ги обсипваха с правдини и богатства, правеха ги големци и властелини, а тъпчеха немилостиво тези, които си оставаха верни на бащината вяра. Но този измъчен до крайност народ оцеля, братие! Той не се смаза под тежките многовековни теглила, не се затри от лицето на земята; напротив, излезе от тия теглила с нови пресни сили за нов и честит живот, за трайно и честито бъдуще. С какво? С какви сили и средства се извърши това чудо? С нищо друго, братие, а само с това, че нашият народ си остана верен на Бога, т.е. остана си през многовековните тежки времена твърд и непоколебим в своята праотеческа вяра — в Православието. Всичко прежеляваше българинът, всичко жертвуваше: и труд, и имот, и живот; едно само не жертвуваше той, макар и да беше излаган на всевъзможни теглила, именно — православната си вяра. [...] Благодарение именно на него, на Православието, нашият народ си запазва старата народна доблест, запази си и през най-жестоките за него векове онези високи нравствени качества, които винаги са били негова отличителна черта, отпечатана дълбоко в душата му от Православието, и които и до ден днешен привличат вниманието и почетта на всички, именно: благочестието, високата домашна нравственост, честността, трудолюбието, скромността, любовта и предаността към всичко, що е негово, що е българско, готовността да жертвува мило и драго за общото народно добро, за народната чест и с всичко това запази и осигури съществованието си. Да, братие. Ако нашият народ под натискът на твърде грозните вековни злочестини беше се поколебал във вярата си, беше се отметнал от Православието — той непременно щеше да загине, щеше да се затрие от лицето на земята, както загинаха за него всички ония злочести негови чада, които приеха друга вяра... Ето това е било и това е направило Православието за нашият народ в едни най-тежки, най-жестоки за него времена. Няма съмнение, че истинският православен българин не може да не се радва от душа и сърце в днешното тържество и да не благодари от дълбочината на сърцето си всеблагаго Бога, задето е укрепил народът ни в Своята Божествена и спасителна истина — в Православието. Не може тъй също православният българин да не отдава с голяма признателност хвала и чест на нашите бащи, деди и прадеди, задето те, макар и да са били тъпкани и изложени на тежки неволи през много векове, имали са такава любов към народът и към неговото бъдуще, щото са запазили за своите потомци оная всемогуща сила, която дава живот и трайност на народи и царства, която води към истински напредък и усъвършенствование, която дава истинско благополучие, временно и вечно, която надвива над всички спънки и неволи, и именно — истинската Христова вяра, която не е и не може да бъде друга освен нашата чиста, света Православна вяра. Но нашата радост, братие, била би безсмислена, нашата благодарност към Бога и признателността към бащи, деди и прадеди били би суетни и лицемерни, ако ний се задоволим само с радостта и признателността си, а не се потрудим да почерпим за себе си надлежен урок от всичко това, което е направило Православието за народът ни през миналите тежки времена. Ако нашите бащи, деди и прадеди са считали за своя най-висока, най-свещена длъжност да се не отклоняват от православната вяра, но да я пазят и да я предадат на нас чиста и непокътната и ако тая именно св. православна вяра е спасила народът ни от загинвание, дала му е възможност да си запази името, езикът, книжнината, да се възроди, да излезе тържествуващ от тежките неволи и да си приготви честити времена: ний, честитите потомци, сме длъжни още повече да пазим православната си вяра, да я почитаме и да живеем според нейните изискания. Ето този е урокът, който ни дава днешното наше тържество, братие. Ний сме длъжни дълбоко в душата си да усвоим и запечатаме тоя урок и да работим според него. [...] Да пазим Православието като очите си — това е най-висока и свещена длъжност на всеки честен българин. Да се не лъжем, братие. Няма по-голямо зло, което би се нанесло на народът ни, от това — да не пазим и да не зачит
REZAK
на 02.12.2008 в 19:17:14 #7Откъде на къде ще искат пари от бюджета, българската църква е независима, автономна. А да си гледат работата педалите от синода. Не им давайте пари, защото те не плащат никакви данъци. Синода не плаща данъци. Ако им дадат пари от бюджета, поповете ще си купят сутишени и.... за да се връткат разюздено.
KillKill
на 02.12.2008 в 19:01:29 #6sVirkata, нали си даваш сметка, че написаното от теб остава и ще ти бъде поискано обяснение за тях един ден...рано или късно ?
Бокко
на 02.12.2008 в 18:30:35 #5Комуничкият Синод на дядо Максим, назначен от ЦК на БКП, очевидно не се отърсва от старите спомени. Заплатата си върви, пък ако заработиш нещо от служба, то нито се брои, нито се декларира. Някой поп или храм да издава фактури? Всички свещеници следва да се регистрират по ДДС.
pointzero
на 02.12.2008 в 18:17:36 #4Смятаме, че не е нормално дълги години българските свещеници да се издържат на минималната работна заплата и да формират своите доходи от продажба на свещи, кръщенета, погребения и всевъзможни църковни услуги", заяви той ----------------- Алоооо, нали точно това е идеята на трудовите взаимоотношения: да ти се плаща за това, което си заработил. Какво работи един свещеник: ами литургии, опела, кръщенета, сватби и т.н. Или вие искате да ви се плаща, а да не работите?
Карина
на 02.12.2008 в 18:13:38 #3измислиха с какво да си правят пиар недораслите политици , патриотари
Ламя Триглава
на 02.12.2008 в 17:58:10 #2защо да ги храним тези трътлеци
по цял дн да си седят на тлъстите задници ли 
да се хванат на работа като всички останали 
дъра-дъра
на 02.12.2008 в 17:51:59 #1Унизително е да си българин.