Ивайло Динев: Няма как без една от традиционните сили да се състави правителство

Няма как без една от традиционните сили да се състави правителство - както в настоящия момент, така и след изборите наесен. Новите формации трябва да изберат между ГЕРБ, ДПС и БСП. Най-рационално е това да бъде БСП. Това каза пред БНР Ивайло Динев, политолог, доктор по политически науки от университета "Св. Анна" в Пиза.

Няма какво да се лъжем - една от тези традиционни сили, трите, трябва да бъде част от формирането на парламентарно мнозинство и намирането на консенсус и новите политически формации трябва да срещнат тази реалност, да я изговорят пред своите избиратели, а не да вземат решения, които са тяснопартийни - няма да се коалираме с никого, няма да търсим споразумение с никого, уточни той.

Трифонов съборил всички изградени мостове, според Хаджигенов

Лидерът на ИТН е единственият, който поставя ултиматуми

Важно е новите формации да изберат кои са основните им червени линии, каза политологът. По думите му, ако допреди няколко месеца основен техен опонент са били ГЕРБ и предишният модел на управление, то в последните седмици критиките и атаките са били помежду им.

Относно това дали се очертават нови играчи в предстоящата предизборна кампания Динев подчерта, че ако се появи нов проект с участие на служебни министри или служебни министри отидат в настоящи политически проекти, това би променило коренно политическата конфигурация.

Подобна нова формация би "изяла" голяма част от вота не само на протестните партии, но и на част от традиционните сили и би била свръхпобедител, коментира той.

БСП връща мандата към 10-15 септември, дотогава - преговори и актуализация на бюджета

Държат да има срещи с другите партии

Според него се очертават три варианта:

"Единият вариант някак не се получава, но се казва, че може и да се получи - намирането на споразумение между голяма част от политическите сили. Другият вариант е да се появи нов политически субект, който в това самоизяждане, на борба всеки срещу всеки, той просто да разруши това преходно състояние и да вземе голяма част от вота. Ако се появи такъв и той бива много популярен, с много популярни личности в него, той би бил новият свръхпобедител, новият хегемон в нашата политическа система. И третият вариант, който е най-неприятният - ако продължи тази нестабилност и тази борба на всеки срещу всеки, тенденциите да тръгнат от търсене на промяна, към търсенето на авторитарно управление, търсенето на силна ръка, която да даде ред и стабилност."

По думите му само в един от тези сценарии новите, т.нар. протестни партии печелят - търсенето на консенсус.