Изпращането на военна помощ за Украйна не е противоконституционно

Решението за изпращане на военна помощ за Украйна не е противоконституционно. Това е решението на Конституционния съд от днес, 7 март. 

Със своето решение върховните съдии отклоняват искането на 50 народни представители от 48-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна и укрепване на отбранителните способности на България, прието от Народното събрание на 3.11.2022 г. (обн. ДВ, бр. 89 от 2022 г.), и Решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, прието от Народното събрание на 9.12.2022 г. (обн. ДВ, бр. 99 от 2022 г.).

Искането бе внесено от депутатите на БСП и Възраждане, които обединиха своите мотиви, след като и гласуваха против решението на 48-то Народно събрание. 

Определението на КС е прието с девет гласа "за" и един глас "против". Съдия Янаки Стоилов е подписал с особено мнение. На заседанието присъстваха 10 конституционни съдии.

Възраждане остави пред вратата на БСП подписка за оръжията за Украйна

Костадинов остави подписката пред стаята на социалистите

Конституционните съдии посочват и че въпросът, с който е сезиран, е въпрос на политика, т.е. на определяне на приоритети на ценности и избори по политическа целесъобразност. Това е различно например от решаване на спорове за компетентност като конфликт политически и по необходимост определя като най-подходящи за неговото решаване институциите, разполагащи с политическа дискреция. Конституционният съд още веднъж отбелязва, че такъв е характерът на предмета и на двата обсъждани тук акта на Народното събрание

Подчертавайки разделението на властите и ролята на Конституционния съд, в определението от днес се посочва, че с него съдът именно съхранява "върховенството на това конституционно разрешение", ... а, "конституционните граници на властването - ключова характеристика на съвременната демокрация - изискват придържане към върховенството на правото". "С други думи, конституционната юрисдикция в демократичното управление под върховенството на правото следва да държи сметка за границите на възложената ѝ власт и във всеки конкретен случай да обсъжда с необходимото внимание дали отнесените до нея въпроси според естеството им не следва, по силата на конституционния императив, да бъдат решавани от институции, разполагащи със свобода на преценка по политическа целесъобразност."

Затова и произнасянето по същество на настоящото искане би било навлизане в полето на дискреция на политическите институции и пренареждане на определените от тях ценностни приоритети и политически цели, зад които стоят представляваните от тях интереси и виждания. Навлизането на конституционната юрисдикция в това пространство на свобода на преценка означава да бъде пренаписан политическият дневен ред извън волята на суверена, който го задава чрез парламента и за който суверенът може да търси политическа отговорност от тези, които упражняват възложената им от него с акта на избора държавна власт, смятат конституционните съдии.

Конституционните съдии коментират формулировката на вносителите, които атакуват и двата документа в една посока - "подготовка, поетапно и трайно въвличане на Република България в потенциален военен конфликт" - и определянето на решенията като "престъпно по своя характер действие на вземане на страна в конфликта". Това, според КС показва, че по същество се засяга във висока степен етичната страна на външната политика в конкретен политически контекст. Това във висока степен се отнася до условията на сложно постижим баланс в отношенията на представителното учреждение и едно служебно правителство, чиято политическа отговорност е трудно осъществима спрямо конституционно зададените стандарти в парламентарното управление".