Йотова: Дъблинската реформа се мести от бюро на бюро

"Това е процес, който се премества от едното бюро на другото и би могъл да не намери крайно решение по време на Българското председателство на Съвета на ЕС". Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова относно Дъблинската конференция в словото си по откриване на конференцията за "Миграция и човешка сигурност в посткризисна България" в столичния хотел "Балкан".

"България като домакин на Европредседателството на Съвета на Европейския съюз трябва да обърне внимание на ключови теми като тези за миграцията и интеграцията", посочи Йотова и добави, че в рамките на пет години (2013 - 2018 г.) четири милиона души са подали молби за убежище в държавите-членки на Европейския съюз. 700 хиляди от тях са подали молби и за международна закрила.

Във връзка с изнесената статистика, Йотова каза още, че 1 милиард хора по света, не само в Европейския съюз, търсят убежище и закрила. Тя посочи, че 244 милиона мигранти са потърсили спасение в по-далечни страни, а други 773 милиона са отивали и са се връщали в различни страни.

Министър Радев уверен за реформата на Дъблинското споразумение

Решаваме да няма разделяне на пакетите

В словото си Йотова засегна и темата за българските общности, които живеят извън България. Според нея това е така наречената нова миграция, но чрез нея се формира отрицателни насаждения към тези българи, които живеят зад граница. Тя допълни, че не подкрепя това твърдение, а смята, че това са хора, които имат нужда от българското право и закрила.

Йотова каза още, че интеграцията на имигрантите и бежанците трябва да се основава на пет принципа: възприемане на миграцията като източник на развитие; ясни политически аргументи по въпроса за миграцията; избягване на строежа на гета; самите мигранти трябва да са по активни и трябва да се прояви по сериозно лидерство и отговорност на политическите партии.

Отношение по темата за мигрантите и тяхната интеграция взе й заместник-председателят на Държавната агенция на бежанците към МС Лиляна Станкова. Тя заяви, че основният поток на бежанци е от Африка, Коста Рика, Панама, Мексико, Тунис, Ирак, Иран, Египет и Нигерия. Станкова допълни, че бежанците получават закрила от така наречената Нюйоркска декларация за бежанците, в която се подчертава закрилата и подкрепата на страните, които ги приемат.

Станкова представи и подробни данни затова как България е помогнала на най-засегнатите страни с мигранти, а именно Италия и Гърция. Станкова допълни, че през 2017 година България е била готова да приеме от Гърция 910 лица, а от Италия 120 лица. За сметка на това обаче от Гърция са пристигнали 50, а от Италия - 10.

Тя добави още, че образователната степен на лицата, които търсят убежище не е голяма. Според проучването на Държавната агенция за бежанците 25% от бежанците нямат образование, други 25% никога не са посещавали учебни занятия, само 30% имат основно образование и 1% средно образование.

Германия иска ЕС да възнагради държавите, които приемат мигранти

Според изданието подобен ход може да доведе до пренасочване на евросредства

Камелия Димитрова, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора, също изказа своята позиция. Тя посочи, че всички мигранти са уязвими към престъплението трафик на хора и допълни, че в него могат да попаднат и жертви, които вече са били жертви на трафик.

Според нея голямото предизвикателство е, че България е транзитна държава и за да се прибегне до интеграцията на бежанци, трябва да има много силно сътрудничество между институциите в страната.