От КНСБ искат да остане без последствия писмото на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до вицепремиера и председател на НСТС Валери Симеонов и министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.
Ви писмото си работодателите настояват за промени в Кодекса на труда, като времето на отпуск, през който не е полаган труд по причини, които не са извън волята на работника и служителя, да не се включва в полагаемия платен годишен отпуск. За този отпуск да не се изплащат и обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. От АОБР визират предимно родителския отпуск (всички текстове за отглеждане на дете до 8-годишна възраст).
Предложението е свързано и се основава на Решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване от страна на румънски магистрат по конкретно дело в окръжен съд в Румъния, се казва в писмото.
От КНСБ акцентират, че правата на бременните жени и майките, включително и уредените в КТ, са описани в чл.47 от Конституцията на Р България. Според конституционния текст "Жената майка се ползва от особената закрила на държавата".
Ако се налагат подобни промени в Кодекса на труда за майчинството, то това са Конституционни, а не обикновени законодателни измерения, категорични са синдикалистите. Зад правните текстове стои демографска политика на държавата, а не обичайна и необходима регулация на трудови отношения, пишат те, мотивирайки се, че искането на работодателите не трябва да бъде прието от двамата министри, до които е отправено писмото на АОБР.
Синдикатите припомнят, че подобри предложения не се правят за пръв път. В становището си от КНСБ се опитват да омаловажат представителността на АОБР по смисъла и условията на Кодекса на труда.
Визирайки посоченото Решение на съда на ЕС в писмото на работодателите, от КНСБ смятат, че то не е основание за България да бъдат правени исканите от АОРБ промени в КТ. То се използва като повод за да бъде повдигната отново темата за отпуските на майките и родителите.
От КНСБ изясняват социалните права, включително и на редовен платен годишен отпуск. Те се основават на категорията "трудов стаж". Те привеждат пример с Кодекса за социално осигуряване, където е регулиран "осигурителния" стаж, в Закона за държавния служител "служебен" стаж, в Закона за съдебната власт - "юридически" стаж.
Трудовият стаж, като категория, има много по-дълбоки измерения от разбирането за действително полагане на труд, категорични са синдикатите, визирайки времето за изграждане на професионални умения на един специалист.
"В чл.352 от Кодекса на труда има уредени редица хипотези, съгласно които конкретно определени периоди от време се признават за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил реално", пишат от КНСБ.
Предложението на АОБР е насочено срещу значението на категорията "трудов стаж", без това да е споменато. Решението на съда на ЕС няма индикации за съответствие или несъответствие на трудов стаж с Директивата на ЕС, допълват мотивите си срещу промени в КТ, предложени от АОБР.