Утопичен експеримент, роден от идеологически илюзии. Така лидерът на ДСБ Иван Костов определи комунистическия режим, който се установява на днешната дата преди 66 години.
"Българският комунизъм потъпка човешките права и принципите на конституционализма", изтъкна той и припомни, че комунистическият режим е репресирал цели етнически общности.
Според него 9 септември 1944 година прекъсва европейският път на България.
Междувременно Корнелия Нинова почерта в столичния хотел „Рила" стари кадри на БСП.
Още...
"След този ден антифашистката кауза беше превърната от СССР и нейните сателити в инструмент на терора и аргумент за потисничество", заяви още Иван Костов.
"Диктатурата отне свободата на българските граждани, унизи човешкото достойнство", допълни той.
"Комунизмът рухна в сблъсък с ценностите на европейската цивилизация и стопанските реалности на модерния свят", посочи синият лидер.
Костов прочете декларация на 39-тото НС по повод 60 години от установяването на комунистически режим в България.
Той заяви, че се надява, че всеки път на тази дата, когато някой от групата на социалистите поиска да върне принципите на отминалия режим, да има депутат, който да го спре.
USD
CHF
EUR
GBP
12 без 2
на 09.09.2010 в 14:48:36 #31ИНТЕРНАЦИОНАЛЪТ На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда! Подтиснати и унизени, ставайте срещу врага! Нека без милост, без пощада, да сринем старий, гнилий строй! Светът на нас днес се надя, напред в решителния бой! Бой последен е този, дружно вси да вървим, с Интернационала света да обновим! От нийде няма избавление, от бог, ни цар, ни господар, във нас е нашето спасение, в борбата, водена със жар! Крадецът плячката не връща, ни властелинът свойта власт, но ний сме армия могъща, кой би се мерил днес със нас? Ний сме армия голяма, на трудовий, работен свят. С Интернационала ще се освободим! Държавата ни угнетява - законите са против нас, богати днес управляват, беднякът няма равен глас. Но стига толкова търпение, ний старий свят ще разрушим. Във нас е нашето спасение, с борба ще се освободим! Но ако ли обезумели войска изпратят срещу нас, най-първо стари генерали да чакат смъртния си час! Бой последен е този, дружно вси да вървим! С Интернационала света ще победим! --- Текстът става велик точно в тази си част. Потие описва несправедливостта в света, но не се жалва. Той е активист. Той знае, че "във нас е нашето спасение". Текстът на "Интернационалът" ме кефи, защото е неподправено оптимистичен. Той носи енергия и вяра, от която по някакъв начин 21 век ни лиши. Днес сме свикнали да бъдем скептични, да се отнасяме с постмодерна ирония към патоса на действието, да бъдем някакви висши надувки и да преследваме илюзорните цели на това, което преди се казваше капитализъм, а днес наричат с ефирния термин "пазарна икономика". Потие е достигнал и до епохалността на друго разбиране, което се усеща в заглавието - "Интернационал". Битката за промяна не може и няма как да бъде битка на една нация - тя е битка на всички, които са стъпкани и мачкани.
epsilon
на 09.09.2010 в 14:47:28 #30Костов,Костоооов! И ти си вече една илюзия - хем се виждаш,хем вече те няма!
vnestinara
на 09.09.2010 в 14:42:22 #29boro72 | 09.09.2010 13:33 Иван Костов НИКОГА не е бил член на БКП и НИКОГА не е бил доносник на ДС. Вземи прочети нещо, ТЪПАКО. Например това: По добре да си държиш устата затворена и да те мислят за ТЪПАК, отколкото да я отвориш и да премахнеш всякакви съмнения в това!
12 без 2
на 09.09.2010 в 14:36:39 #28Септемврийци Христо Кърпачев Когато над Дунав се мръкне и сънен Балканът заспи, отново в полетата бойни пожарът на бунта гори. Отново вървят септемврийци... За всеки загинал герой те мрачно проклинат: "Убийци, ний пак ви зовеме на бой!" Ний искаме пак свободата, земята и нашия труд, че ние твориме благата със сърпа и тежкия чук. А тихият вятър отнася гласа на прикрития враг и глуха закана оглася селото и димния град. Кълнем се в смъртта ви, другари, и в всеки загинал герой, че скоро часът ще удари, часът на съветския строй! Червеното слънце ще грейне във всички народни сърца и в новия кървав септември - кълнем се - ще бием врага!
boro72
на 09.09.2010 в 14:33:32 #27Костооооооов не забравяй от коя партия излезна,говедо комунистическо...твоя крадлив син комунизъм всички го знаеме...и ти ще плуеш в лайна заедно с твоите братя комунягите...
velikiat
на 09.09.2010 в 14:29:00 #2612 без 2
на 09.09.2010 в 14:27:46 #25Из "Септември" - Гео Милев: *** Кръз дима на пожарите се издига и бие ушите ти вика на убитите, рева на мъченици безброй върху клади горящи дърва: - К о й и з л ъ г а н а ш а т а в я р а? - Отговаряй! Ти мълчиш? Не знаеш? - Ний знаем! Ето виж: с един скок ний скачаме право в небето: ДОЛУ БОГ! - хвърляме бомба в сърцето ти, превземаме с щурм небето: ДОЛУ БОГ! и от твоя престол те запращаме мъртъв надолу вдън вселенските бездни беззвездни, железни - ДОЛУ БОГ! По небесните мостове високи без край с въжета и лостове ще снемем блажения рай долу върху печалния в кърви обляния земен шар. Всичко писано от философи, поети - ще се сбъдне! - Без бог! без господар! Септември ще бъде май. Човешкия живот ще бъде един безконечен възход - нагоре! нагоре! З е м я т а щ е б ъ д е р а й - ще бъде!
Asparyx
на 09.09.2010 в 14:25:28 #2412 без 2
на 09.09.2010 в 14:23:36 #23Една пролетарска клетва спрямо Костов и сините фашаги: Земята на Ботев и Левски отново е робска земя, Балканът хайдушките песни отново размирно запя. Кой люби народа поробен и пази завета велик завета на Левски бунтовен, при нас нека дойде войник! Народната мъка разпали в сърца ни нестихващ пожар; затуй сме ний знаме развяли, тъй както развял го Чавдар. С Ботевски пламък в душата, на Левски с духа несломим, ний търсим в борбата разплата и робски вериги рушим. Министри продават народа, палачи бесилки коват; да вдигнем народа в тревога, избитите жертви зоват. Кой люби народа поробен и пази завета велик, завета на Левски бунтовен, при нас нека дойде войник!
Ivan Костофф
на 09.09.2010 в 14:23:33 #22Пейте в светлата родина септемврийчета безчет. В стройни чети и дружини дружно да вървим напред. Да се учим, да работим, да строим живота нов. Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител - Димитров. За републиката родна крепнем в градове села, а над нас властта народна е разперила крила Да се учим, да работим, да строим живота нов. Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител - Димитров. Ние растнем бодра смяна на задружен смел народ, ний строители ще станем на щастливия живот. Да се учим, да работим, да строим живота нов. Гордо знаме ни е Ботев, пръв учител - Димитров.
Ivan Костофф
на 09.09.2010 в 14:21:47 #21Белеет ли в поле пороша Пороша пороша Белеет ли в поле пороша Иль гулкие ливни шумят Стоит над горою Алеша Алеша Алеша Стоит над горою Алеша В Болгарии русский солдат И сердцу по-прежнему горько По-прежнему горько И сердцу по-прежнему горько Что после свинцовой пурги Из камня его гимнастерка Его гимнастерка Из камня его гимнастерка Из камня его сапоги Немало под страшною ношей Под страшною ношей Немало под страшною ношей Легло безымянных парней Но то что вот этот - Алеша Алеша Алеша Но то что вот этот - Алеша Известно Болгарии всей К долинам покоем объятым Покоем объятым К долинам покоем объятым Ему не сойти с высоты Цветов он не дарит девчатам Девчатам девчатам Цветов он не дарит девчатам Они ему дарят цветы Привычный как солнце и ветер Как солнце и ветер Привычный как солнце и ветер Как в небе вечернем звезда Стоит он над городом этим Над городом этим Стоит он над городом этим Вот так и стоял он всегда Белеет ли в поле пороша Пороша пороша Белеет ли в поле пороша Иль гулкие ливни шумят Стоит над горою Алеша Алеша Алеша Стоит над горою Алеша В Болгарии русский солдат В Болгарии русский солдат
Ivan Костофф
на 09.09.2010 в 14:19:49 #20Памет, ти си пак на изпитание. Туй, което знаеш, разкажи! Още от предсмъртните дихания болката в душата ми тежи… Вятър вя - и подвизи разнесе. Дъжд валя - кръвта им не отми. Чуваш ли - и в днешните ни песни тази кръв напира и шуми… И като орлите ненагледни падаха от стръмни висоти… Падналите раждаха, раждаха легенди и познахме легендарните черти. И като орлите ненагледни падаха от стръмни висоти… Падналите раждаха, раждаха легенди и познахме легендарните черти. Аз не знам проверка по – голяма. Нямаше ни марш и ни тръба. С истината на делата само мереха човешката съдба. Пареха им дланите горещи на червени позиви жарта. Любеха, но ходеха на срещи не с девойки, а със смъртта. И като орлите ненагледни падаха от стръмни висоти… Падналите раждаха, раждаха легенди и познахме легендарните черти. И като орлите ненагледни падаха от стръмни висоти… Падналите раждаха, раждаха легенди и познахме легендарните черти.
painkiller
на 09.09.2010 в 14:18:42 #19Иван Костофф - една ненужна отломка от миналото!!!
Ivan Костофф
на 09.09.2010 в 14:18:33 #18Имала майка едно ми чедо, едно ми чедо Никола. С очи звездици, с лица трендафил, левенто чедо Никола. Припев: Е...Никола, Е...пирински орел Е...Никола, Е...български юнак Дотегнало му от чорбаджии, и черно робство фашистко. Литнал Никола бой да се бие с върли народни душмани. Припев... Дом му станали Пирин и Рила, черните нощи закрила. Знаме червено в ръце развело, млади си момци повело.
Ivan Костофф
на 09.09.2010 в 14:17:16 #17Нас червеното знаме роди ни, нас не ще ни уплаши смъртта - ние сме на всеки километър и така - до края на света. Пада другарят в смъртен бой, пада за теб, свобода, за да изгрее и стане той малка червена звезда. Нас далечни победи ни викат, нас ни чака в зори радостта - ние сме на всеки километър и така - до края на света
Ivan Костофф
на 09.09.2010 в 14:15:14 #16Земята на Ботев и Левски отново е робска земя, Балканът хайдушките песни отново размирно запя. Кой люби народа поробен и пази завета велик завета на Левски бунтовен, при нас нека дойде войник! Народната мъка разпали в сърца ни нестихващ пожар; затуй сме ний знаме развяли, тъй както развял го Чавдар. С Ботевски пламък в душата, на Левски с духа несломим, ний търсим в борбата разплата и робски вериги рушим. Министри продават народа, палачи бесилки коват; да вдигнем народа в тревога, избитите жертви зоват. Кой люби народа поробен и пази завета велик, завета на Левски бунтовен, при нас нека дойде войник!
Мордехай
на 09.09.2010 в 14:15:03 #15Костов, точен както винаги! Поредният ритник в зурлите на комуназистите. Честите празник, между другото, мандраджийски отрепки.
Ivan Костофф
на 09.09.2010 в 14:14:04 #14Партизан се за бой стяга, мята пушка на рамо: - Сбогом майко, сбогом татко, сбогом мила сестрице; аз отивам в боя люти, дет се гине, дет се мре! Шест месеца изминаха, майка сина не виде. Една сутрин писмо стига, майка мисли син пише, а в писмото два-три реда, от Чемерник собщават: "Твоя син е веч загинал в боя люти със врага той ни беше добър другар и отличен партизан." вместо майка да заплаче гордо вдигна тя глава, че отгледа такъв син, за родината да мрее.
velikiat
на 09.09.2010 в 14:13:11 #13Ivan Костофф
на 09.09.2010 в 14:12:57 #12Шумете дебри и балкани, шумете бодро лесове! Ний идем - горди партизани, народни верни синове. На бой под знамената чисти за свободата на дома, че наши с чужди хитлеристи днес газят ботевска земя. Вървим през нощи и засади със бойни шмайзери в ръце. Как волно е в гърдите млади партизанското сърце! Родопи, Рила и Пирина и горда Стара планина за партизанските дружини са днес развели знамена. Шумете дебри и балкани, шумете бодро лесове! Ний идем - горди партизани, народни верни синове.